aнглийска книжарница в ябланица

взех си тези книги
по време
на световното първенство по футбол
и на малкия сезон в театрална работилница сфумато

беше събота или неделя
когато един приятел ми се обади
каза че англичани
които имат книжарница в ябланица
правят градинско парти до румънското посолство
и имало интересни книги
повечето от които той вече бил купил
но все пак имало смисъл да дойда

имаше смисъл

хората бяха любезни
пиеха бира
похапваха
децата си рисуваха и подскачаха

а четири от тези пет хубави книги струваха пет лева
само старото прекрасно издание на гибън струваше петнайсет
но ми направиха намаление заради броя на книгите
после се разхождахме пеша до парка заимов
където пред сградата на театър сфумато имаше литературно четене
по пътя си говорехме как ще играем петанг
все още не сме играли заедно

книжарницата в ябланица се казва еlephant
и е на главната улица - мило петков 48
сайтът още не е готов
http://www.elephantbookstore.com
но и аз не съм ходил до ябланица

ето един откъс
от постулирането на действителността
на хорхе луис борхес
свързан с едуард гибън и неговата книга
чието старо зелено издание
вече хваща заслужена за времето си спокойна прах
край другите ми книги:

…искам да забележа, че писателите с класически навик по-скоро отбягват изразителното. Фактът не е бил разглеждан досега; ще се обясня.
Романтикът, общо взето с нещастна участ, иска непрестанно да изобразява; класикът броени пъти подминава едно принципно искане. Абстрахирам тук от всякаква историческа приобозначеност думите класик и романтик; разбирам под тях два писателски първообраза (два похвата). Класикът не се съмнява в езика, вярва в достатъчната добродетелност на всеки един от неговите знаци. Пише например: „След тръгването на готите и разделянето на съюзническата войска Атила се учудил от обширната тишина, възцарила се над Шалонските поля; подозрението за вражеска уловка го забавило няколко дни в кръга на неговите коли и повтиорното му преминаване на Рейн възгласило последвалата победа, постигната в името на Западната империя. Мерове и неговите франки, съблюдавайки благоразумно разстояние и подсилвайки впечатлението за своята численост с множеството огньове, които палели всяка нощ, последвали задния отряд на хуните до края на Тюрингия. Онези от Тюрингия воювали в силите на Атила: пресекли в настъпление и в отстъпление землището на франките, може би тогава извършили свирепостите, които били отмъстени подир осемдесетина години от сина на Кловис. Изклали своите заложници; двеста девици били изтезавани с безжалостен и изискан плам; телата им били разчекнати с неукротими коне или пък костите им – смазани от обикалящи коли и безгробните им членове били изоставени по пътищата като плячка за кучета и лешояди.” (Гибън, Упадък и падение на Римската империя, XXXV) Достатъчно е режещото: След тръгването на готите, за се долови опосредстваният характер на това писане, обобщаващо и отвлечено до невидимост. Авторът ни предлага една игра на символи, организирани без съмнение строго, но чието евентуално оживяване остава на наш гръб. Наистина не е изразителен: ограничава се да отбелязва една действителност, не да я изобразява. Богатите събития, към чийто посмъртен намек ни приканва, са внесли обилни опитности, възприятия, реакции; за тях може да съдим от разказа му, ала ги няма в него. Речено с по-голяма точност: не предава първите съприкосновения с действителността, а – крайното им извеждане в схващания. Това е класическият метод, съблюдаван винаги от Волтер, от Суифт, от Сервантес.

от местопрестъплението

някой ден
продавачът на вестници
от жълтата сергия
ще види новините на живо

на уличната лампа
дето я знае
че не свети от десет години
ще е обесен някой
от онези които
наистина имат
имена и лица

размишлявал е
убеден съм
по този въпрос

малко ще ми пука
за министъра на културата
малък човек е

министър-председателят е по-голям
ще ми пука по-малко

министърът на вътрешните работи
е средна работа
за него и пръст не бих вдигнал

виж
ако заровят този на образованието
в основите на пирамида
това ще е интересно

мисли си той
мълчаливо върти въженцето в джоба
връща ресто
мисли си още

чужди пътеписи за балканите

наскоро си купих тези пътеписи
защото преди около година бях чел доста цитати от тях
тук
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=9070

копирам някои:

Жените из тези планини са твърде приветливи и приемат любезно пътниците. Но те са толкова нечисти, че никак не са желани.
Жан Форензиен, 1582

Трябва да признаем, че жените от тази страна няма защо да се показват, защото всички са много симпатични. Походката им е права, съпроводена с благородна гордост, примесена с любезност и мекота. Пои все че са само селянки, жестовете им и всичките им маниери са на хора над простолюдието. Мислех, че виждам вакханките на г. Пусен. Те изглеждат винаги пияни поради веселото им и разнообразяващо настроение. Облеклото им е само риза и някаква роба отгоре. Косите им са изцяло сплетени, висещи по гърбовете им и пълни с монети като пари от по пет френск/и су и други по-големи и по-открояващи се. Главите им са покрити само с малка шапчица, също украсена; колиетата, които носят, са с по четири-пет низа. Ризите и робите им са доста отворени отпред и шията им е твърде открита. Те всички са с много красиви шии и не си дават много труд да ги прикриват. Най-сетне винаги са с открити лица.
Пол Люка, 1706

Жените им съвсем не са с покрити лица, както останалите жени от Изтока. Всички те са окичени с цветя и плодове. Косите им са отпуснати и сплетени на една плитка отзад. Накрая те прикачват златни или сребърни копчета, та чак п малки блестящи стъкълца или камъчета. Всички те носят огърлица, която вместо маниста има само един ред медни, сребърни или златни монети според възможността им (т. е. на жените, б. пр.). Те (монетите) висят на кордон също като месали. На гърдите [жените] имат платнени кърпички, така покрити с някои от гия монети, че ге скриват всичко отдолу —- чак до доста ниско, наредени и пришити върху това бельо също като керемиди на покрив: от това може да се предполага, че потисиичеството не е такова, каквото нп го рисуват нашите писатели.
Тия жени са нежни, почти еднакви с нашите французойки. Те имат техния темперамент и изглеждат толкова учтиви, че идват сами пред керваните отрупани с хляб, плодове, топло и подсладено мляко, о няколко парчета печено месо, яйца п всякакви плодове, които продават на нищожна цена, но с толкова изящество, че не мога да си ги представя без сълзи в очите.
А.Пуле, 1657

Жените им са надарени с голяма красота и съчетават хармонично развитото тяло и съвършенството на формите с преимуществото на високия ръст и благородната походка. Сластолюбивпте източни монарси трябва по-скоро всред тях, а не всред черкезките да търсят розите на любовта, предназначени да украсяват техните хареми. Но тъй като такова съвършенство не може да бъде лишено от разум, те несъмнено ще намерят и достатъчно други прелести, които да ги накарат да забравят скуката на самотното си съществуване.
Франсоа Пуквил, 1798

Българските жени са толкова усърдни в преденето, че когато вървят по улицата, не можеш да ги срещнеш без работа, но поставят една хурка с вълна зад рамото си и така вървят и предат като играят.
Райнхолд Лубенау, 1587

Надясно от главния път има едно хубаво село, наречено Усинция и на половин час от Разград едно друго, по-голямо, името на което е Хасанлар, където срещнахме първите леки жени в Османска Турция (пътуването е от Дунава- бел.). Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна чергарска нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни” (цигани). Те ни чакаха зад оградата на къщата на един селянин, най-хубаво облечени и с по-черна външност от всички мюсюлмански жени, които се срещат из тези краища.
Впрочем те не бяха толкова отвратителни, както би могът да си помисли някой под впечатлението, което създавам за тях, казвайки, че бяха „египтянки”. Те бяха забрадени с копринени кърпи, оцветени със златни райета, и цялото им останало облекло беше също от коприна. При нашето пристигане те ни канеха, особено двамата духовници в групата, с думи на турски език и с най-сластолюбиви жестове да’ се приближим. По-малката и същевременно по-безсрамната започна да танцува. Между другите неприлични кълчения на тялото тя започна да движи шията и корема си по един начин, който тогава аз, който не бях виждал източни танци, ми се видя безподобен. По-голямата и съвсем бяла, по-хубава от другата, изглеждаше по-умерена и не обещаваше много. При все това обаче тя първа намери клиенти и един едър еничар от тези, които ни придружаваха, се спазари с нея. Хубавият пример подтикна другите и самите еничари, които първоначално не се бяха спрели, се върнаха назад и опитаха, заплащайки по 35 пари всеки. Това правеше 1 флорин и 10 халера от нашите монети, както разказваха след това помежду си. Това е твърде много за тези хора, които получават 6 халера на ден за храна и облекло.
Капитан Шад, 1740

…жените носят висулки на ушите от сребърни пулчета. Те носят по много на всяко ухо. Има някои, които носят по 5 или 6 на всяко ухо.
Льофевр, 1611

Продупчват ушите си на 4-5 места и закачват на тях обеци от олово, не толкова скъпи, колкото тежки.
Антон Вранчич, 1553

Българските жени имат обичай да окачват на ушите си всякакви обеци от пиринч, мед и др. Те продупчват цялото си ухо околовръст и така го отрупват с калцедони, кристали и пр., че се налага да закачват ушите си с кукички за косите, за да на се разкъсват.
По същия начин се кичат и мъжете, но не толкова излишно.
Българките си кичат не само ушите, но и глесените, и ръцете под рамената, както и носовете си. Едно време видях в Цариград една българка с дъщеря й и двете бяха окичени с хубав златен пръстен, забоден през носа. несъмнено този вид накит се е употребявал, както се разбира от следното изречение: Хубавата жена е за мъжа си като златен пръстен в носа.
Саломон Швайгер, 1577

Най-сетне пристигнах в София, твърде голям и населен и много неприятен град.
Луи Жедоен, 1623

София е много лош град и хората са с лош нрав, защото стояха и ни зяпаха и ни плюеха, но не ни биеха.
Хенри Кевъндиш, 1589

По пътя трябваше да минем през някогашната столица на България — София, която сега е само едно открито, приятно и многолюдно тържище, което по големина може да се сравни с град Вормс. Тя лежи на р. Искър в една плодородна и равна местност. Равнината наоколо не би могла да бъде обрисувана по-хубава и далеч надминава Лехското поле при Аугсбург, както с право пише за това Саломон Швайгер. Там има и много хубави черкви, ханища и бани, но улиците не са постлани. Къщите са направени изцяло от дърво и са покрити с дървени капаци. Сега в града живеят много българи, дубровничани, гърци, мюсюлмани и евреи, повечето от които се занимават предимно със занаяти и въртят голяма търговия. В този град се правят най-хубавите ямурлуци в Турция.
Хр. фон Власдорф, 1660

София ни се видя първоначално твърде хубава (и то при едно изключително разположение), когато се показаха множеството нейни джамии, които на брой са повече от 24, доколкото можах лично да ги изброя, качен върху минарето на една от главните джамии, а също и многото ханове в този град. Но ние се разочаровахме, когато при влизането си видяхме едно неравно селище с колиби, примесени с хубави къщи, с обикновени базари, с малко постлани с камък улици и с извънредно много калища.
Генерал Д`Арш, 1700

Къщите тук са далеч по-хубави, отколкото на други места.
Между тях има и много дворци и сараи, но всички са изградени в турски стил. Горните стаи преминават една в друга или са свързани, така че през решетките на прозорците се вижда от една в друга. Това е направено така може би заради жените, та ревнивите мъже да могат да наблюдават всичките им действия и движения. Стаите са доста малки и са разделени с различни дървени прегради и шкафове. По-голямата част от пода е една стъпка по-висока от другите стаи. Поради това, когато човек иска да се изкачи там, първо си събува обущата на площадката отпред. При това трябва да се знае, че местните хора имат обичай. .., когато биват поканени да влязат в някоя стая, те преди това събуват обущата си и при вратата или на тази площадка, нещо, което са свикнали да вършат и високопоставени лица. в стаите на местните .жители няма нито столове, нито пейки, нито други домашни мебели освен зимно време едно приспособление, което прилича на маса и което е покрито с една дебела покривка чак до земята. В него се поставя един глинен съд, пълен с въглени.
Герхард Дриш, 1718

Улиците на този град са съвсем тесни, неравни и нечисти, като са постлани само от двете страни с речни камъни. Из града се виждат много чешми, които са изградени с обществени средства и с такива се поддържат. Почти всяка къща има своя градина, в която има толкова дървета и храсти, че отдалеч човек би помислил, че вижда гора или град, заобиколен с гора. Многобройните минарета на джамиите създават впечатление за една друга, истинска каменна гора. В останалото градът не е заобиколен нито със стени, нито с вал, макар че положението на селището и равнинният терен го правят подходящ за крепост. Поради това в града може да се влиза свободно както нощем, така и денем. Но ако този град беше снабден и със стени и като се имат предвид засетите с жита или заети от лозя широки поля, човек би могъл да каже за него това, което някой си автор беше писал за друг един град, именно че Церера и Бакх27а биха желали да живеят зад неговите стени.
Герхард Дриш, 1718

София е град без стени. Впрочем градът е огромен, тъй като има осем хиляди мюсюлмански, две хиляди български и хиляда еврейски къщи. Има 24 джамии и 7 православни черкви, които са подчинени па архиепископ. Всички къщи в града са мизерии, но се виждат и някои сгради, които са с по-солидна направа и са предназначени за магазини на стоки.
Кемпелен, 1740

София е твърде просторно тържище, населено предимно с християни дубровничани.
Корнелий Шепер, 1533

София е по-малка от Орлеан, въпреки че е столица и седалище на румелийския паша, кална отвсякъде отвън, където добрата почва я прави доста недостъпна. Но градът е доста разумно застроен отвътре, с много къщи, които имат симетрия, доста близка до тази на нашите къщи.
А.Пуле 1657

София не е затворена с никакви стени и къщите са отделени една от друга с големи градини, нещо, което прави градът да изглежда много по-голям. Няма нищо забележително, защото той е още по-лошо застроен от другите градове в Турция, а местоположението му е толкова нездравословно поради блатата, които го обкръжават.
Анонимен френски пътепис, 1612

На няколко левги оттук има планина, наречена Витоша, на която е постоянно студено и снегът не се е стопявал там отпреди повече от 20 години.
Льофевр, 1611

канабис и хашиш

канабис е филм от 1970 на пиер коралник
със серж гензбур и джейн бъркин

хашиш е филм от 1968 на мишел суте

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.