поглед през прозореца

как да го направиш
когато има решетка
прекалено тясно е
за да подадеш глава
да погледнеш паважа

защо да го правиш
няма никакъв смисъл
очите ти са стари
гледката е глупава
учудването те е изоставило

навярно
не е сигурно
но заради мисълта

заплела се в брадата
не достигнала езика

че когато изчезнат тези капризи
на всекидневното безумие
човек се е хвърлил от прозореца
без да става от леглото

/картината е на samuel van hoogstraten
от 1653 година е
и е изложена в kunsthistorisches museum
във виена/

курва? кучка? мръсница?

“През август 1993, списанието Elle предложи на корицата си летен тест със заглавие: „Курва ли сте?“ Истински шок – не толкова поради директността на въпроса, колкото поради ентусиазма на отговорите. Нямаше нито една писателка или журналистка от известния ежеседмичник, която да не е отговорила положително, гордеейки се с факта, че е кучка, мръсница, на която няма равна. Накратко, думата „курва“ беше се превърнала в титла, обсипваща носителя си със слава – един вид предпоставка в играта на любовта. Превръщането на една обида във въпрос на гордост е достатъчно доказателство за това, че нашият свят се е променил. В миналото тема-табу, сега сексът трябваше да се показва. Беше се появил един нов снобизъм на сластолюбивото удоволствие – и никой не искаше да бъде видян като човек, комуто липсва необходимото ноу-хау. Тридесет години, прекарани в разгръщане на една определена категория списания, са като откриване на един вид странен катехизис на разврата – един катехизис, който е не по-малко нормативен от катехизисите на отминалите времена: опитайте содомия, тройки, бисексуалност, бичуване, лесна ли сте, правите ли любов в понеделник? Докато смъртта си остава нещо непристойно, мръсните малки тайни се представят открито, на публичната арена, и всичко живо се натиска да разказва историите си по телевизията, радиото и мрежата.”

паскал брюкнер

http://www.librev.com/index.php/en/discussion/culture/825-2010-02-12-23-11-45

през последния месец

на портрета е томас чатертън
поет и фалшификатор на средновековна поезия
умрял на 17
вследствие на предозиране с арсеник
било случай
или на амоубийство
или на опит за самолечение на венерическо заболяване

през последния месец се лекувах
с всевъзможни лекарства
но не от погнуса от живота
или от венерически болести
/включително и с на пръв поглед опасните
капки от сребърен нитрат -
като че ли именно те помогнаха/
но все пак не успях да надмина или дори достигна
постиженията на чатертън
за сметка на това за около десет дни оживях написах
а после и защитих
дипломната си работа на тема
естетика на декадентството

сутринта
когато беше денят на защитата на текста
пред тричленна комисия
вилнееше снежна виелица

излязох от вкъщи
и още при първите ми крачки по улицата
чух опърпан и самотен човек
да си говори
„учих деветнайсет години и за кво
що учих
кво стана
нищо
ами ако не бях учил
ехеее какво щеше да бъде”

зарадвах се на тези думи
човекът очевидно беше декадент

това е въведението към дипломната ми работа:

„Настоящето изследване ще се опита да разгледа декадентството в може би донякъде нова и неочаквана светлина. Ракурсът, от който ще бъде наблюдавано то, няма да бъде само в и според конкретната историческа, естетическа и изкуствоведска рамка от средата на XIX век във Франция, когато се развива течението декадентство. Тезата, която настоящето изследване ще се опита да предложи и да защити е, че декадентството е преди всичко естетическо явление, практика и феномен, които не се заключват в едно-единствено време, контекст или художествено течение. То е поток, който тече отдавна и не е пресъхнал, а тъкмо напротив: станал е по-пълноводен, мощен и всеобщ отвсякога.

Декадентството ще бъде формулирано не като упадък, а като въздигане, като реализация на волята за свобода, оригиналност, единичност, себеосмисляне и себепретворяване както в творби, така и чрез различни форми на практика на разнообразни и на пръв поглед коренно различни субекти – философи, писатели, художници, юродиви и други. Това е така, защото според разбирането за декадентство, което ще бъде изложено, декадент е не само този, който се нарича или е наричан декадент, а всеки, който твори, т.е. овъншностява себе си под своеобразна форма, която има свой вътрешен смисъл, и по този начин става автор. Той може да е както автор на конкретна откъсната от него творба, така и автор на собствения си живот, тоест на творба дълбоко срасната и съединена със субекта.
Не всеки автор обаче е декадент. Декадентсткият патос се състои в това да си този, който си, а не този, който ти е предписано да бъдеш – било във философски, литературен, социален или житейски смисъл – според вечна и неизменна природа, непроменимо състояние на нещата или според непреклонния във властта си да моделира и дисциплинира дискурс, както е разбирано това понятие от Мишел Фуко.
Декадентът има своя, понякога произтичаща само от него истина и норма, която често противоречи на проекта за истинност и нормалност на конкретната епоха. Декадентът е несвоевременен, индивидуалист, той практикува често опасна трансгресия, защото е себеовластил се авторитет, автор и homo faber на творчеството си, на субекта си, на себе си.

За пълноценна панорама на така изложената концепция за декадентство ще бъдат привлечени множество източници от различни епохи и традиции, които невинаги ще бъдат сговаряни хронологично, а по-скоро под формата на диалог на близки идеи и израз на сходни позиции.
Ще бъдат разгледани архетипната за християнството фигура на упадъчния – Адам; фигурата на Сократ, философ, живял и умрял за житейски практикуваната си философия; фигурата на юродивството, като различен от църквата и манастира модел на практика на религия; фигурата на модернизма във Франция, който се явява като втори, изключително агресивен, Ренесанс за субектността, в лицето на Шарл Бодлер, Теофил Готие, Йорис-Карл Юисманс, Флобер, Мане, Зола и други; фигурата на Оскар Уайлд по време на така наречените Жълти години в Англия; фигурата на Ницше, един краен и радикален, затова и декадентен философ, в отделна част ще бъдат разгледани част от несвоевременните му размишления; фигурата на Мишел Фуко, чието вече споменато понятие дискурс ще бъде анализирано в отделна част, ще бъде привлечено и parrhesia, друго анализирано от Фуко понятие, което се заключава в това да говориш свободно истината; фигурата на Георги Рупчев, закъснял български модернист, и разбирането му за поета и поезията също ще са важни за изследването. Ще бъде използвана ценната за декадентството теория на Чарлз Тейлър – разбирането му за живота като произведение, за смисления живот като разказ, който субектът изразява, подрежда и променя в зависимост от самия себе си, от волята си за изразяване. Ще бъде поставена на фокус теорията на Пиер Адо за античната философия като духовно упражнение и практика на себе си, която се опитва да формира, а не да информира. Ще бъдат приобщени различни и полярни теории за авторството, за да се види разликата им от декадентското авторство. Ще бъдат процитирани и множество други автори, за да покажат движението и динамиката в разбирането за декадентство, за да потвърдят и оформят мащабния калейдоскоп от декадентски индивидуалности.

Ще бъде показан прехода на усилващото се декадентство, поради социални, политически и свързани с изкуството причини, от нещо, което е разбирано като негативна практика, ненормално поведение, забранена естетика, бунтовно, едва ли не анархистично, настроение, ексцентрични действия на малцинство, което е ценностно обагрено в тъмно и черно, та декадентството реално ще се превърне от изброеното досега в нещо светло, бяло и нормално, в почти всеобщо разбиране за свободно себеизразяване, себеправене, себеосмисляне. Декадентството ще намери своята връхна точка в модерния либерализъм и в субекта, който масово има възможността да се разкаже и оформи както му е угодно.

Декадентството става точно това, привидно поне и ако се засили до край тезата, срещу което се е борило – вечна и неизменна, сякаш по природа норма, за реализиране волята за свобода и за собствена истина. Защото, случва се, предварително предоставеното да опитомява, да приспива активното и действеното, т.е. декадентството да е обезсилено след като е прието за норма на поведение. Дано не е само и единствено така сега и за в бъдеще. Дано западната цивилизация не превърне тази свобода в робство и нейния смисъл в безсмислие. Дано не стане така, че „от своето опиянение опиянени”, както пише Георги Рупчев в поемата „Смъртта на Тибалт”, западните хора да залязат непоправимо в творчески повърхностно, масово консуматорско и фалшиво игрово декадентство без патос и без сериозен залог. Декадентство, което все повече се отдалечава от индивидуалното и се разтваря в колективното, в едноизмерното, в евтиния нихилизъм, в попкултурното или в лесно постижимото и имитаторско лайфстайлно поведение и практика, които не са колективно различни и действени, а колективно безлични и изпълнени с апатия, естетическо преповтаряне и липса на оригиналност и субектна новост.”

последният кадър е безценен

http://www.public-republic.com/lica-na-glas/stefan-ivanov

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.