Стефан Иванов

книга на безпокойството

Posted by admin - 20/10/09 at 03:10:44 pm

„аз съм овдовяла къща, затворила се в себе си, изпълнена със сенки на свенливо прокрадващи се призраци. винаги съм в съседната стая или пък те са там, а наоколо силно шумят дървета. блуждая и намирам; намирам защото блуждая. мои детски дни, самите вие облечени в камизола!”

„и насред всичко това вървя по улицата, сънлив от своето скиталчество, лист. някой муден вятър ме е помел от земята и аз се рея като дрезгавина сред явленията наоколо. клепачите ми натежават в тътрещите се крака. бих искал да заспя, защото вървя. стиснал съм уста, сякаш да ми залепнат устните. бродя корабокрушенски.”

„да, не съм спал, но съм по-уверен така, когато изобщо не съм спал, нито спя. тогава съм истински аз в случайната и символична вечност на състоянието на половин душа, което си въобразявам. някой и друг човек ме поглежда, сякаш ме познава и отбягва. усещам, че ги гледам и аз с осезаеми очни кухини под допира на клепачите и не искам да знам, че светът съществува.”

„в смътните сенки на вечерния здрач, преди нощта да подрани, обичам да се шляя без мисъл из въплъщенията на града и вървя, сякаш всичко е непоправимо. доставя ми удоволствие – повече на въображението, отколкото на сетивата – разлятата тъга, която ме обзема. скитам и разлиствам в мен, без да я чета, книга с разпръснат текст от шеметни образи, с които небрежно съставям вечно незавършена мисъл.”

фернандо песоа

нещата изглежда ще се изгладят

Posted by admin - 18/10/09 at 01:10:42 pm

мъките на един американец

Posted by admin - 18/10/09 at 01:10:53 pm

„ - за какво мислиш?
- за едно момиче, което лекувах в „пейн уитни”.
- сигурно е голямо облекчение да не си вече там. тая болница те изсмукваше.
- липсва ми.
- сериозно?
- липсват ми пациентите. трудно е да се опише, но когато човек е изпаднал в тежка нужда, нещо излиза от играта. позьорството, което е част от обикновения живот, изчезва. няма го вече фалшът от типа „как си – добре съм”. – млъквам за миг. – пациентът може да бълнува, да мълчи като пън или дори да буйства, но около него има някаква неотложна нужда, която мобилизира. усещаш се съпричастен към суровата истина за същността на човешкото същество.
- няма притворство, както би казал татко.
- точно така: няма притворство.”

сири хуствет

листчета залепени върху гардероба

Posted by admin - 15/10/09 at 08:10:28 am

сън

храна

запълване

близост

пречистване

премиера

преодоляване

Search