Стефан Иванов

един месец в софия

Posted by admin - 13/08/09 at 02:08:16 pm

- онова отдалечено на пет месеца
престой в париж
добре познато чувство на погнуса
от българия и българското
се завърна на 10 юли
когато на летище шарл де гол
видях първите българи цигани и турци

открояваха се като виещи крастави кучета
които сноват през нощта по осветена пуста улица

- в самолета щяха да изхвърлят циганите
защото сядаха на чужди места
и настаняваха децата си до аварийните изходи

- на летището в софия
вече никой не говори на вие
няма извинете
добър ден госпожо или господине

над лентата за багаж
има реклами на трите мобилни оператора
и на стриптийз барове фетиш и табу

- баща ми ме посрещна
слушахме джаз радио в колата
музиката е по-скоро бизнес джаз за асансьори
отколкото нещо дори далечно
но все пак делящо общ корен с
майлс дейвис бил евънс дизи гилеспи
или дори васил пармаков

- пътищата сградите бурените са все същите
страната и хората й са все така
дребни бедни и невзрачни
завистливи и злобни индивиди
които постоянно плетат интриги
и толкова често и лесно се идентифицират
не през собствените си постижения
а през провалите на другите
през желанието си да унизят някого
за да се качат на главата му
докато той се дави в локвата
от плюнки подигравки и псувни

хора толкова напомпани с
комплексарско самочувствие
което не е обезпечено с нищо
раздават мнения и присъди
за щяло и нещяло
в безспирен монолог
който изключва вслушване в другите
и включване в диалог

ако в българия беше имало
дисциплинираша и нормираща
църковна и политическа система
с йерархия която да се защитава
и да репресира стоящите под нея
като в дългите столетия на западна европа
щеше да е по-различно
в цивилизационен етически и естетически план

тук йерархията толкова често е оглавявана
от необразовани природномъдри пресметливи хора
които постановяват странни ценности
като норми за поведение щастие успех и благополучие

че селската натура
е победила градската култура
както на екологично
така и на социално ниво
много много отдавна

- краят на невидимите градове на итало калвино
е много повече от тривиален след цялата върволица
от въображаеми градски описания и прекрасни приказни измислици:

„великият хан казва:
- всичко е излишно, след като последният пристан си остава адският град, където най-накрая ни всмуква течението по все по-стесняваща се спирала.
а поло му отговаря:
- адът на живите не е нещо, което ще бъде; ако има такъв, той вече е тук – пъкълът, в който живеем всеки ден, който възниква от съжителството ни. има два начина да не страдаме. първият се оказва лесен за мнозина – да приемеш ада и да станеш част от него дотам, че повече да не го забелязваш. вторият е рискован и изисква непрекъснато внимание и нагаждане – да се опитваш и да успяваш да разпознаваш кой и какво посред ада не е ад, да го направиш трайно, да му отвориш път.”

- прибрах се вкъщи от летището
разопаковах си багажа
и тръгнах пеша към центъра

вече няма как да слизам от метрото
на кръстовището на сен жермен и сен мишел

додрайфа ми се от дивотията
но не си пуснах музика
слушах и виждах всичко

седнах в заведение което би стояло нормално
и в париж берлин и лондон
там видях една позната с гаджето й
тя учи унгарска филология
говорихме приятно
за миклош радноти за петер естерхази
и за това колко иска да стане преводачка

- оправих си документите за образованието
което получих в париж
отидох при зъболекаря
който все още има време да е и скулптор
и говорихме за париж и изкуство
той сподели три клишета
аз му казах още три
които ще може да употребява в сгоден случай

- бързо събрах книгите
които няколко човека бяха пренесли от париж в софия
при едно от тези посещения при приятел в горна баня
обядвахме в тихо безвремие и мълчахме и говорихме
и слушахме бейбифейс клан на терасата
и един приятел се чудеше дали да скочи от нея
право в басейна

- опознах котката набоков и двете котета
които той роди
след като се оказа жена

- зарадвах се
когато случайно видях -
без може би
а със сигурност -
най-добрият и важен
български преводач от английски

невероятна дама
с която не съм разговарял
особено често или много
но за пореден път ме порази
колко неочаквано мила
и не-българска
беше реакцията й
и разменените думи за няколко минути
в най-горещия летен ден

- чадърът който си намерих на пейка в хайд парк
когато бях в лондон за изложбата на франсис бейкън
се счупи по нелеп начин

- бях на концерт пред театър софия
джаз и суинг стандарти
част от публиката гледаше умислено
с ръка на брадичката
а суингът е музика за забава опиване и разговор
джаз епохата никога не би могла да се случи тук

- заспах в такси
ала внезапно се събудих
щом усетих как колата поднася на една страна
беше се спукала гума
за малко да се забием в коли от насрещното движение

- позабравеното усещане да си
половината от единствената хетеросексуална двойка
в малък и дискретен гей бар

и да ти стане тъжно като видяш вратата на заведението
притисната от казино и магазин за цигари
които са с пъти по-големи помещения

не трябва да са полузатворени и дискретни тези гей барове

- ходихме на караоке
и почти всички песни се получиха
при мен - защо ли - най-добре речитативите

- без особено да искам
знам колко е лизингът за колите
както общо
така и месечно
на всички таксиметрови компании

- една позната от копирайтър в рекламна агенция
която е фалирала
е станала рецепционистка в клиника в бояна
за уголемяване на пениси и други подобни услуги

- друга позната се е разделила с първото си гадже
с което беше повече от осем години
и най-сетне е изпитала вагинален оргазъм

- слушам как
писател и сценарист на телевизионно предаване
поет и журналист
и оператор
свирят на китари и бас
нирвана и собствени песни

- видях актриса на улица шишман
която преди години спа с доста от познатите ми

тя се изпика пред седмо училище
изпи един сок от вишна в един бар
и си тръгна
толкова наивна весела и плоска
колкото винаги е била

- вечеря с марлене
/куче голдън ритрийвър/
и стопаните й
спагети сирене хубав домашен сос
и джордж карлин за десерт

- среща с мазе препълнено с книги
които вече не се намират в книжарниците
но пък ги има именно в това мазе
при това в повече от една бройка

- брат ми се върна от италия
донесе ми
карти таро с картини на да винчи
рисувано е от ясен гюзелев и атанас атанасов
също и албум със свещени символи
и тамлиерски кръст

- дълъг следобеден разговор
в разгорещената сянка на парка заимов
с човек който откакто познавам
е пиян или прекалява с успокоителните

сега го видях като трезвомислещ обективен
и въобще приятен събеседник

подари ми шапка с широка периферия
която купи от сергията на възрастна жена до жълтите павета

- трима пияни познати се качват на мотор
за да отидат от бар до ресторант
като минат покрай парламента и университета

само този който кара няма книжка

- днес може би най-сетне ще гледам
the informers
последната екранизация по брет ийстън елис

дейвид шригли / недко солаков / димитър воев

Posted by admin - 12/08/09 at 10:08:57 am

ръцете си на възел сплитат
и мъртъвците със тъга
не си мисли че аз съм мъртъв
защото вярно е това

димитър воев

робот възседнал мойта слава
навлиза във леглото ти
симфонията не оставя
от сперма никакви следи

димитър воев

природно мъдри монахини
играят със главата ми комар
игуменката им плешива
навлиза в моя нов кошмар

димитър воев

аз чукам със любов скалата
и моето дете крещи
на зазоряване крилата
обличат новите звезди

димитър воев

празни от жилите си обич
защото жилав е плетът
и от червилото си взимам
за силно време самота

димитър воев

на прилепа в устата влезнал
намирам стокооборот
но утре пак със платноходка
ще полетим към нов възход

димитър воев

всяка сутрин вечеряме себе си
всяка вечер разкъсваща страст
и отново перверзни портретите
извращават се с нас

димитър воев

цъфнали люлякови пепелянки
плачат тогава
единственото решение - живот
ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код

димитър воев

стоп на надеждата
каза момчето
пишка извади но тя се смути
безполови хиени светят в полето
твоят череп в мен гори
в мен гори в мен гори

димитър воев

блиндирано стъкло

Posted by admin - 11/08/09 at 01:08:37 pm

прелюди

Posted by admin - 10/08/09 at 09:08:59 am

I I I

ти одеялото отметна
и легна сънена по гръб
да чакаш нощните видения
и хиляди мизерни образи –
душевните ти изпарения
се откроиха по тавана.
а щом се върна тоя свят
и лъч се в стаята просмука
ти чу врабчетата в улука
и улицата ти видя
каквато тя не се познава;
а ти седиш си на кревата
сред ролките си от косата
и жълтеникава пета
във мръсната ти длан изгрява.

т.с. елиът

Search