преди студа
Posted by admin - 15/06/09 at 06:06:34 pmстендал пише в червено и черно
че политиката разваля добрия роман
както пистолетен изстрел убива концерт
повтаря същите думи и в пармският манастир
на неделния следобед
политиката и стрелбата
са му спестени
макар пакетът със салатен сос
да се отвори прекалено рязко
и да порази чантата якето ризата и лицето ми
за сметка на хладната шепа зеленина
разредена с крутони домати и пилешко
постъпих като кожената чанта
която облиза гъстата течност
и забрави за нея
възрастните жени които се пекат в парка
седнали на метални столове
не гледат като разочаровани риби
чиито желания не могат да бъдат
задоволени от никой смъртен
гърдите им се повдигат
от забравеното спокойствие
на дълбокото дишане
ако някой предложи на следобеда
той не би отказал
да чуе адажиото на концерта
за кларинет на моцарт
и би прехвърлил сенчести страници
от книга оставила в паметта му
единствено заглавие и неясни контури
които понякога запълват мислите му
възрастният италианец
седи до мен
със своите тиранти с щамповани гъски
с бастуна си с глава на хрътка
не е ловец
не го чака преследване
наблюдава фонтана
прегръща жена си
актриса без лице
Posted by admin - 15/06/09 at 01:06:47 amродителите й са
почти известни актьори
тя иска да стане театрален режисьор
ще постави фрагменти на любовния дискурс
на ролан барт
пали си цигара
отпива от чашата с червено вино
десният й крак е върху каска
ръцете й са точни стрелки
оправят косата й в крехък кок
секунда след като се е развалил
иска да упражнява английския си
не да ме слуша
скоро ще замине за ню йорк
след малко ще си отиде вкъщи
гърдите й са плоски
идеите също
в гърдите й
няма нищо режисирано
не й помагат да излъже
че не е актриса
наблюдавам я
как слуша
шумните актьори
с които дойде
те се смеят
тя свива устни
стиска зъби
мисли че са идиоти
като родителите й
изпращам я до вратата
сложила е каската
и не виждам очите й
живее до булевард с проститутки
с мотор ще стигне за половин час
по навик ме пита за номера ми
питам я дали е чела
човешкият глас на жан кокто
в края
жената се обесва
на телефонния кабел
патология
Posted by admin - 14/06/09 at 03:06:23 pmдупютрен е парижки музей за патологична анатомия
създаден е през 1835 от матийо орфила
носи името на гийом дупютрен – хирург и анатом
който дълго време е искал
да се учреди катедра по патология
във факултета по медицина
което все пак се случва
/заедно с отварянето на музея/
в годината в която умира -
отдалечена от патологията ирония
единствената зала на музея
се намира на приземния етаж
в медицинския факултет на университета рене декарт
който е на 15 rue de l’ecole de medecine
преди да вляза сред бурканите и восъчните фигури
разгледах няколко годишника по анатомия и патология
единият беше от 1886
том в идеално състояние
подвързан с червена кожа
попаднах на история за четиригодишно дете
което пие бяло вино
развитието му се забавя
преминава в дебилизъм
получава гърчове
епилепсията е очевидна
майка му е покойна проститутка
а бащата е неизвестен
затворих червената книга
качих се на скърцащата стълба
и я поставих между 1885 и 1887
това което ме притесни в музея
не бяха обезчовечените от формалдехида
човешки останки
които отдавна са изгубили
цвета и субстанцията на живота
и вече наистина не са от рода на хората
а от порядъка на покорните експонати
замръзнах за кратко
когато в един буркан
явно прекалено тесен
бебешка ръка
въобще не се беше допряла
до течността в съда
беше директно притисната в стъклото
без досег до нищо
освен до тази втвърдена прозрачна течност
ръката имаше цвят на свежа плът
сфумато на 20 години
Posted by admin - 12/06/09 at 01:06:57 pmмаргарита младенова казва:
“Чували сме да казват – това са двама, които са се взели много на сериозно. Ние не сме се взели на сериозно. Ние вземаме и продължаваме да вземаме на сериозно Изкуството, с което се занимаваме. Продължаваме и сега с всеки нов процес да искаме да отидем по-далеч, да се присъединим към големия поход на запленени театрали, които гледат сериозно на Театъра като на голямото изкуство, вълнуват ги голямата литература, голямата музика, голямата архитектура, големите картини. Това е нашата духовна опозиция, нашата конфронтация срещу днешните нагласи да се свива пространството на изкуствата, да се маргинализира артистът.”
цялото интервю -http://www.kultura.bg/article.php?id=15760
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.