дневниците на анаис нин

дневниците на
анхела анаис хуана антолина роса еделмира нин и кумел
са побрани в седем тома

започва да ги води
на 11-годишна възраст
когато баща й напуска семейството си

до момента в който се запознава
с хенри милър през октомври 1931
томовете които е изписала са 42 на брой
държи ги в стоманени кутии
и ги заключва в сейф
но ги показва на милър
който е учуден по неприятен начин
според него дневникът пречи на живота й
изсушава го и го превръща в затвор
той нарича десетките големи тетрадки
чудовище кит нептунски атлас
безсмислен кивот на изгубеното

психоаналитиците с които се вижда
ото ранк и рене аленди
са на същото мнение

през 1931 анаис нин се променя
дневникът й също

затова 35 години по-късно
хенри милър пише
за тогава публикувания първи том
от започналия с него неин нов дневник и живот
че е монументална изповед
сравнява го с произведения
на свети августин абелар
петроний русо и пруст

слава богу
че анаис не е послушала съвета му
да забие пирони в кориците
и да го провеси на стената
за да умре в мъки архиварството й

слава богу
че милър е послушал съветите й
за писане издаване редактиране четене
и че е приел парите
които тя му дава за публикуването на
тропика на рака

двамата са били незаменимо ценни и близки
един за друг
до края на живота си

в първия том
който обхваща 1931-1934
тя не споменава нито един път съпруга си

разказва как се вижда с антонен арто
събира материали за текста му за чумата
който той представя в сорбоната
един път той поставя ръка на коляното й
тя му обяснява че го обича но като поет
страхува се от лудостта му
той й вярва и продължава да й описва
разрушението на париж и света
в бъдеща неизбежна революция

разказва за срещи с марсел дюшан
и за съсредоточената му игра на шах
в която влага повече енергия
отколкото в изкуството си

през страница става дума
за дълги разговори с хенри милър
за какво ли не
от златният век на бунюел
до пукнатините по жените стените и правителствата

в други томове тя се завръща в париж
макар голяма част от
ресторантите книжарниците
приятелите героите и любовниците й
да са изоставени затворени забравени или мъртви
градът все още е жив и носталгията и меланхолията
нямат непобедима власт над нея

на други места
получава писма от образован затворник и му отговаря
среща се с керуак и си тръгва
след като уж отива до тоалетната

или е с тимъти лиъри
и става въпрос за лсд
и ограниченото разбиране
което лиъри има за динамика и изкуство
за сметка на научна механика и логически принципи

или й обясняват
как младото момче жан маре
спасява малко по-възрастния жан кокто
който изпада в наркомански сън
от който явно няма
съзнателни намерения да се събуди
маре пали лула с опиум
поема дълбоко
и издиша в дробовете на кокто

от 1986 започват да излизат
нецензурираните версии
на седемте тома

сексуалните истории
са любопитни интимни подробности

но важното в тези дневници
са отворените и любопитни око ухо и език
които не спират да преживяват и разбират
един свят на
сънища изкуство тела думи
мечти чувства позиции

дневникът е опит да опише себе си и другите

без агресивен нихилизъм
без животинска екзалтация
без неописуемо желание
да плюе руши и обижда
за да създаде утвърди и отграничи себе си
от някой друг

оставила е това на някои други
далеч по-многобройни
далечни на диалог и вслушване

макар
убеден съм и знам
е обожавала гениалните
мизантропи хейтъри и отрицатели

мария де медейрос като анаис нин

защото така

what? от 72-а
е версията на роман полански
на алиса

началната сцена е опит за изнасилване
на млада руса къдрокоса американка
от услужливи италианци
които са я качили на стоп

тя се спасява
когато един от изнасилвачите
обърква задника
на съучастника си с нейния
защото тъкмо е настъпил очилата си

в бягството си
тя се озовава във вила
със странни обитатели

настаняват я в стая
с картина на франсис бейкън над леглото
нанси/алиса
я посочва
на възрастната прислужничка
и казва „бейкън нали”
„бекон на сутринта”
отвръща и се прекръства бабата
докато размазва комар върху платното

от петата до последната минута
главната героиня е полугола
но единственият който прави
секс с нея
е лудия шапкар марчело мастрояни
/за първия път си е сложил тигрова кожа
на втория е просто наполеон/

финалът на филма е с дъжд буря и гръмотевици
нанси/алиса скача чисто гола в камион с прасета
марчело не разбира какво се случва
и защо тя изоставя живота във вилата

„трябва да свърши някога този филм” казва тя
„какво?” недочува той

като видях билборда в метрото
и аз си казах какво става тук

винсънт гало е
свирил в една група с жан мишел баския
има два страхотни албума
нагло чувство за хумор
един невероятен режисьорски филм
и друг в който хлое севини наистина му прави свирка
бил е сгоден за азия ардженто
и изиграва онзи момент в аризонска мечта
където на театрална сцена пресъздава действията
на кари грант от север-северозапад
когато грант се опитва да се спаси от самолет в царевично поле

и винсънт гало рекламира h&m
чудил ли се е по време на снимките
дали са му платили достатъчно

както и да е
важното е
tetro на копола
и metropia на тарик салех
в които той играе
да не са конфекция
като фотосесията и дрехите

kronos quartet / soap&skin / през прозореца

залата беше смълчана и пълна
без хор от покашляне и подсмърчане

kronos започнаха
със string quartet 4 /a cradle song/
на хана куленти

тя е родена през 1961
учила е във варшава и хага
работила е с ксенакис и лютославски

приспивната песен на куленти
беше като бебешка количка
падаща по дълго стълбище

написала е първата версия
когато дъщеря й мизия се е родила
била е проста мелодия
за пиано цигулка сопрано
и текст на полски

десет години по-късно дъщеря й умира

продължиха с александра вребалов
и hold me, neighbor, in this storm

родена е през 1970 в бивша югославия
и в композицията й имаше
рафинирана класика
тъпан гусла
семпли от саундтрака на ъндърграунд
християнски и ислямски молитви
народни песни

ни най-малко
не беше безформено
или кичозно

квартетът слезе за малко от сцената
качиха се двама боси афганистанци
хомаюн сакхи на рубаб и
салар надер на табла

импровизираха около трийсет минути
нещо което може и да е
по традиционна индийска схема на свирене -
както всеки китарист
може да ниже дълъг скучен блус -
с тази разлика
че афганистанците бяха впечатляващи
не само като невероятни виртуози

кронос квартет се присъединиха
за последното парче
rangin kaman /дъга/
написано специално за тях
от хомаюн сакхи
/същото важи и за произведенията
на куленти и вребалов/

концертът свърши в разноцветната симбиоза
между рубаб цигулка виола и чело

soap&skin
пееше
свиреше на роял
пускаше семпли с треперещи пръсти
с безцветно лакирани и късо изрязани нокти
поклащаше се в черната си рокля
отпиваше вода и коняк
и каза само два пъти мерси
нито дума повече

момичето не е като
бьорк пи джей харви
ани дифранко тори еймъс
или някоя друга
много далеч е и от това да е бездарна
в гласа й има онова автентично нещо
което не е просто претенция
поза постановка или техника

надявам се да расте спокойно
албум след албум

най-глупавата постъпка която видях
в този малък клуб
за около двеста човека
който е и цирк и кабаре
с гигантска зебра над сцената
с дебели въжета от тавана
и плакати на клоуни по стените
беше жена застанала
точно зад стола на soap&skin
със слушалки в ушите
не си беше пуснала нищо
видях как ги дръпна от айпода си
не разбирам
ако ти е шумно не стой най-отпред
със скръстени ръце и тапи в ушите

чух ги как крещят
въпреки музиката в слушалките

викаха
„не пипай сестра ми педерас”
и
„обичам я”

всъщност жените бяха по-агресивни
дърпаха коси
деряха с нокти
мятаха се като побеснели котки

някой хвърли вода по тях
не се охладиха

барманът
от заведението на ъгъла
ги разтърва

двете компании
ритнаха вратите на няколко коли
събориха кофа за боклук
и се отдалечиха

закуска

във влака от летището към града
жена се снима сама
мъж с кенгуру на шапката
дава пари на цигуларя
всъщност свири ужасно
затварям очи

слизам на спирка до реката
има прекалено малко хора
дори и за неделя сутрин
купувам кутия цигари
посочвам на млада двойка фонтана
който е зад гърба им

в макдоналдс ме обслужва момиче
прилича на джийн сибърг
с къса коса усмивка надежди и наивност
над дясната й гърда е значка
с надпис на обучение
подава ми сандвич и чай

говоря по телефона
уговарям се за среща след четири часа
ям бързо допивам бавно
помагам на дете да отиде до тоалетната
не носи касовата бележка
където е написан кодът за достъп

до входа на метрото
чернокож мъж хвърля портокали на земята
настъпва ги и сока им се разтича
танцува като шаман под звуците
на липсващ оркестър
анцуга му бавно се смъква
слага бутилка бира на главата си

той не праща писма на никого
не е нужно да разговаря
представям си как купува хляб
или си закопчава якето

слизам по стълбите

звукът от струята му
ми се струва уместен

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.