за съвпаденията
Posted by admin - 18/05/09 at 09:05:55 pmна снимката е френският философ жил дельоз
случва се често да се сещам за него
но в този определен случай е друго
преди десетина дни
бях на гости на един познат
който живее в апартамент с три котки
малък роял до библиотеката
отрупана със скулптури и африкански бюстове
има картини по белите стени
почти всичко е бяло
подът диваните масите
дори люлеещият се стол
хазяйката му
/приятна илюстрация
на възрастната френска куртоазия
е бивш лекар социолог
и настоящ декоратор на жилището си/
вечеряше с някакви американци
обърна ми внимание след като те си тръгнаха
„значи учите философия
тогава това може да ви е интересно”
и ми подаде кутийка с дискове
с лекции на дельоз за спиноза
на обложката имаше негова снимка
обаче от кадъра бяха изрязани пръстите му
казах й че има вампирски нокти
тогава приятелят
на когото бях на гости
ми подаде фотографското си портфолио
на корицата беше изписанo
vampyr
един от псевдонимите му
съвпаденията винаги са били
нещо запленяващо за мен
alea означава зар
най-известната употреба
на думата на латински
е в цезаровото „жребият е хвърлен”
една от най-интересните употреби на случайността
е в модерната класическа алеаторна музика
на щокхаузен булез шнитке райли
има невероятно количество случайност
и в електронната музика
aletheia е гръцката дума за истина
и буквално означава нещо което не е скрито
когато зарът се завърти и падне
и се види къде е паднал
случайността
колкото и да е невероятна
вече е истина
неподправен факт
случайността изглежда вече необходима
и според погледа и перспективата
на този който наблюдава
и е въвлечен в случайностите съвпаденията
и странната им на пръв поглед синхроничност
се открива логика
която може да произведе
смисъл учудване объркване страх
смях поема изследване или роман
естествено
ако наблюдаващият е скептичен
и не иска да придава смисъл
на падналите зарове или изникналите вампири
това е просто нелепо стечение на обстоятелствата
един известен учен не е искал да повярва
че бог е играл на зарове
когато е създавал вселената и света
но ами ако заровете са играели на бог
или ако едно случайно наложило се убеждение
просто е сменило друго случайно наложило се такова
какво би станало ако дори случайността е отказана
и цялата игра на наблюдатели и нелепи обстоятелства
тръгне целенасочено по алеята на абсурда
седне на пейка
и откаже да играе
защото не иска да храни и размножава
случайната необходимост
и измисленият смисъл
защото зад него не стои нищо
освен тонове и тонове език
от който е композирана симфонията
на западната източната северната и южната цивилизации
не знам какво би станало
това е гледката през прозореца ми
кованото желязо недвусмислено прилича на нещо
зад него се вижда плакат на софия
закачен преди поне четири месеца -
преди толкова го видях за първи път -
софия е имала концерт някъде си
на 13 май
рождената ми дата
дано залата се е пръскала по шевовете
в париж
градът на най-големия
метален кулест и недвусмислен подобен символ
поне засега завърши
по нелеп и глупав начин
една шестгодишна софийска история
и този кур до прозореца ми
ми го напомня по-ясно
отколкото леглото
в което сме лежали заедно
когато снимах самолетите
вече се бяхме разминали
и нещата по-надолу се бяха случили:
за моя и на кари брадшоу тъга
промениха дизайна на бялото боро
затвориха пералнята отсреща
собствениците на бистрото на ъгъла се смениха
и азиатци ми продават цигарите
исках да отида в руан
и четох за литературен герой
който пуши по пет кутии на ден
и получава нещо като инфаркт в руан
не отидох там
четох за човек
който е в париж
и си представя че е в лондон
и ми звънна жена
която е в лондон
и иска да е в париж
четох за случка в метрото
и бях на описаната спирка
отидох на концерт на афекс туин
където най-хубавото нещо
не беше миксерът на неговите звуци
който пасира мозъка ми
а кавър на mein herr от кабаре
който мургава жена изпя на живо
и преди да се озова там
да подскачам да пия вода и да ям палачинки
ми се обади момиче на което
преди поне пет или шест години
занесох сингъла на windowlicker на афекс
когато тя още живееше на таван на улица достоевски
и накрая
на последната страница
на първия роман на мишел уелбек
се говори за възможността за щастие
/това е изразът който той използва/
заглавието на последния му роман
е възможност за остров
сега се надявам
за някого да е станало ясно
че заровете се въртят
и падат както искат
и все пак се случва
рядко е
но се случва
сам да определиш
на коя страна да се търкулнат
възможността за щастлив остров
никога не е изгубена
дори ако си в самолет
глътнат от дракон
който иска да взриви пентагона
и джеймс бонд е станал чернокож
и не може да спре предстоящото разрушение
но не защото е чернокож
малка част от катакомбите
Posted by admin - 17/05/09 at 07:05:33 pmвходът към туристическата
осветена подредена и почистена част
на парижките катакомби
е в градинка на голямо кръстовище
казват ми
че съм последният
който ще пуснат за днес
но да не се притеснявам
няма да ме оставят за през нощта
белите стълби се вият
надолу надолу надолу
завърта ми се свят
от натрапчивото мълчание
от спиралата на стълбището
която създава впечатлението
че води до дъното или центъра
не на земята а на нещо друго
преди на това място
предприемчиви хора
са водели любопитните
за да им показват луцифер
тайни вещерски ритуали
и забранени забавления
било е печеливш бизнес
достигам входа на първия
напълно прав тунел
/стотиците километри тунели под париж
в голямата си част са изоставени мини
в един момент
гробищата се пренаселели
плъзнали болести и страх от поредна чума
и преместили
погребвани в продължение на стотици години
десетки милиони мъртъвци
буквално под града/
изчитам надписите
разглеждам картата
разстоянието до костницата е около 500 метра
изчаквам група испанци да ме подминат
с камерите смеха и късите си панталони
по средата на тесния тунел
опипвам тавана
взимам си камъче от земята и от стената
едното е от ронлив пясъчник
другото е от твърд камък
кога ли цялата мрежа на метрото ще се срути
и целият разкопан ъндърграунд
ще погълне зациклилилата столица
която привидно е жива
заслушвам се в тишината
паля си цигара
какво ли е да се прави секс тук
продължавам напред
където климатът се променя
става тропично
стичат се капки
таванът се снишава
коридорът се стеснява
или разширява внезапно
оформят се потоци от кал
има знаци и номера по стените
ориентири колони графити табели
скулптури макети на градове и пристанища
застигам испанците
от които вече не чувах нищо
а са били зад ъгъла
отново ги изчаквам да се изплъзнат от погледа ми
ако осветлението изгасне
и остана тук
няма да се заседя само една нощ
днес е събота
в неделя може би е затворено
а понеделник е традиционно неработен ден
поне имам храна и вода
по первази на стените са оставени свещи
значи може и да се случват внезапни аварии
ходя бавно
за да се настроя
за гледката
хилядите черепи
изникват подредени на стройни купчини
гледам през решетките които водят към други галерии
пълни със сто пъти по толкова стени от кости
на много места си личи
как някой настойчиво и успешно
е измъквал черепи от местата им
и си ги е слагал в раницата
един донякъде известен арт приятел
беше направил разни неща
именно с откраднат от тук материал
на изхода
след като явно всички са напуснали
империята на смъртта
ме успокояват че са щели да ме чакат
и да ме потърсят
ако съм се забавил още малко
изходът е врата на малка невзрачна къща
и присъствието на небе светлина и живи хора
ми се вижда нередно и обезспокоително
питам къде е близката спирка на метрото
само на стотина метра е
когато отново слизам под земята
сред надценено наречените живи хора
всеки седнал тихо на седалката си
влакът свисти по релсите
като десетки струнни квартети от метал
и навсякъде около нас
са по-мирните мъртъвци
преди време
Posted by admin - 12/05/09 at 06:05:00 pmхубавите неща в броя са
датата
корицата
и концертът на siouxsie and the banshees
в рейдио сити мюзик хол
два дни след като съм се родил
книжки с картинки
Posted by admin - 12/05/09 at 06:05:20 pmдвайсетината римувани истории на тим бъртън
са за вуду момиче момче-стрида
момиче което се превърнало в легло
момче с пирони в очите
и други тъжни и весели небивалици
в които на странни човечета
им се случват зловещи неща
в един зъл зъл свят
истинското име
на стенли донууд
е дан рикууд
д-р чок е том йорк
стенли е правил почти всички
обложки плакати и какво ли не
на рейдиохед
получил е грами за работата си
тук има още от книгата
slowlydownward.com/deadchildrenplaying.html
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.