Стефан Иванов

луи ХVI и мария-антоанета

Posted by admin - 23/04/09 at 03:04:29 pm

в базиликата сен дени
липсват тленните останки
само на трима френски владетели
всички други
от Х век до революцията почиват там

включително и луи XVI и мария-антоанета

единствено техният паметник
е такъв –
излъчващ молитва и смирение

позата им не е просто ирония
свързана с обезглавяването

тя показва промяната
в същината на кралската двойка и институция

тя вече не е божествена слънчева и титанична
кръвта й се е преобразувала
благородството й е изчезнало

двойката е твърде човешка и преходна
авторитетът й лесно може да бъде елиминиран
нещо което е и направено по публичен начин
действие което предизвиква политически сътресения
и до днес

първоначално телата им са хвърлени в масов гроб
в двора на мадлената
и са засипани с вар

по време на изгнанието на бонапарт в елба
бурбоните искат да погребат роднините си с нужното уважение
намират кости около скъпа сива материя и жартиери
и ги погребват в криптата
две години по-късно
преравят масовите гробове
и поставят голяма част от намереното
в костницата на базиликата

меланхолия в метрото

Posted by admin - 18/04/09 at 02:04:11 pm

деца казват азбуката
като поставят буквите
в погрешна последователност

мъж пълни лулата си
с тютюн който силно
мирише на череша

други са забили поглед
в пода прозореца
в телефони и книги

двама мъже
се смеят и натискат
засега се целуват по бузите

тя стиска ръце
гледа навътре
в края на очните си дъна
вижда някой
който липсва
стиска по-силно
кокалчетата побеляват
опитва се да не го изпусне
макар отдавна да си е тръгнал

помръдва десния си крак
с черната си обувка
подчертава като възмутена учителка
очевидната грешка
в книгата на живота

и слиза на следващата спирка

в небето на гробищата по пейките под земята

Posted by admin - 16/04/09 at 04:04:17 pm

част от улицата на големите градини
в живерни
градче което е известно
с това че там е
живял градинарствал
и е погребан
моне

ако момчето
беше момиче
щеше да е
прекрасна жена

тези двамата
забелязах секунда
след като за стотен път
се учудих от билборд
с винсънт гало
който рекламира h&m

дебело момче което носи стол
който е невъзможно да счупи
но поне ще се опита

в градина до ролан гарос
дядо дъщеря му
и внучето
което кара триколка
и не знае че дядо
отива в другата посока

краят на града
началото на гората
или обратното

тя го е накарала
да изяде ябълката
нищо че е зелена
сега не може
да го спре

котката излезе
от магазина в шартр
от който си купих
сироп с ванилия канела и карамел
и легна на пътя

в шартр няма улично движение

това е чакълестият площад
срещу катедралата в шартр

няколко дни преди това
бях на голяма ретроспектива
на джорджо де кирико
имаше поне двеста картини
най-хубавите бяха тези
с меланхоличните площади
сенките издължени до хора
и зеленото небе
разбирам защо кирико
ги нарича метафизични
но тази дума не му е нужна

на кръстовището
на сен мишел и сен жермен
тя беше по-красива
преди отново да сложи
крака на педалите на колелото си

така трябва да пушат децата

първа туристическа помощ

столът който не се скри от дъжда

пътят към вкъщи
е осеян
със скъсани намерения
и плакати
за отдавна минали премиери

някой ден
бихме могли
да отговаряме
пред небесната камера

уви няма да се получи диалог
бог вече е дигитален

жена на средна възраст
се прибира вкъщи
без да затваря пътната врата
за да влезе колата на мъжа й
след някой и друг час

женени са десетки години
тя не забравя и малките неща

ще скочи с чорапите си
върху замъка
който малката анаис построи
научих името й
защото чернокожата гувернантка
я утешаваше

представям си по подобен начин
детството на анаис нин
да си играе на сянка
под голямата вишна
до нотр дам
да е наглеждана
да се грижат за нея
да пише тихо в дневника си
на седем осем девет десет единайсет
дванайсет тринайсет и нататък
и накрая да излезе от сянката
за да стане
каквато я виждам в дневника й
от 1931 до смъртта й

виждаш ли
какво
това че виждаш

маратонец
който е свършил с бягането
и се прибира с метрото

или маратонец
който не е свършил с бягането
и влиза в метрото

игра на дама в булонския лес
който стигне до чадъра
ще отиде на небето

краката в горния десен ъгъл губят завинаги

тази пиета
е най-странната която съм виждал
при това на гробище
при това на десет метра
от винсент ван гог и брат му тео
в овер-сюр-оаз

ниска земя

Posted by admin - 15/04/09 at 12:04:28 pm

къщата в която живея
е на сто и шейсет години
не й личи
прекроявана е много пъти
фасадата е променяна

стаите стълбището
кухнята таванът и баните
отдавна не са същите

някои от стените
сключват невъзможни ъгли
искат да се слеят
в хоризонтална линия

това е симптом
който говори единствено
за умората на камъка и дървото
в сърцевината на къщата -
тя иска да легне да спи

преди поне петдесет години
синът на тогавашната собственичка
млад студент
поправял покрива
паднал пред входната врата
и умрял на място

майката отворила
за да види какво става
и не проговорила повече
нагълтала се с хапчета
два дни по-късно

съквартирантката
която живее в стаята на майката
ми разказа
че един път ясно е видяла
как чаша с вода
виси над масата
може би
кой знае

преди седмица видях
висока жена
на площад в центъра на града

тя беше сама
в радиус около нея
нямаше никакви хора
макар мястото да гъмжи
от туристи джебчии
и отегчени местни жители

тя отвори пакет цигари
и запали
представих си
как се навежда
към ниския марокански продавач
за да я чуе по-добре

“да  - от тези”

как цигарата й има друг вкус
след като се е навела в леглото
в далечни бели чаршафи
без захаросани лъжи
в които се случва нещо сладко
и достъпно за диабетици

как държи вилица непохватно
защото е прекалено малка за пръстите й

колко ли ангела има на върха на косата й
когато я суши

и кой я чака в чаршафите
закъде бърза
какво друго си е купила

каква е нощницата й
има ли халат
дано не харесва сатенени чаршафи

държали ли са се лошо с нея
в училище
защото е висока
момчетата срамували ли са се да я заговорят

може би се е затворила
или е нямала какво да затвори
защото е куха кукла

дали има някой за нея на ниската земя
или чаршафите са измачкани
от неспокойно въртене на сън
и пие сънотворни и успокоителни
както кон се радва на забранени бучки захар

когато си тръгва
знам че не съм мислил за нея
дори и за секунда

тя е просто причина
за поредния порочен кръг
от осъзнаването на постоянната липса
от която не може да се избяга
тя е навсякъде и не се крие
няма загадка или разкритие
няма даже драма
само натрапчиво повторение
досадно и скучно клише

в началото остро
след време сякаш не

не се забелязва
изчезнало е
но не съвсем

то е като да падаш
десет години от небостъргач -

това не променя фактът
че макар и спокоен
не си на земята

тя
без да мигне
те очаква
за да те скрие

Search