Стефан Иванов

черепът на декарт

Posted by admin - 19/03/09 at 03:03:27 pm

той е в museе de l’homme -
най-неугледния музей
в който съм влизал в париж

прекрасна сграда на трокадеро
точно над фонтаните

отвътре обаче е ръжда и мухъл

залата където е черепът
прилича на кабинет по биология
по стените има обяснения
какво са кръвни групи еволюция гени

погледнах през прозореца
за да видя дали се вижда
един от плодовете
на декартовия рационализъм -
безумната стоманена и желязна кула

декарт хвърля дълга и висока сянка
но нямаше гледка към нея
единствено туристи дървета и пейки

излязох навън и седнах
обърнах се назад
видях същите мръсни бели щори
кулата успешно е била закривана
от храсти и тънко дърво

дойдоха трима човека
да ми кажат че са от някаква църква наблизо
и че скоро е великден
което е важно
защото без вяра
светът ще затъне съвсем

старият беше с физиономия
на лицемер и лъжец
с дълга кариера

другият приличаше
на ентусиазиран счетоводител
който играе тенис в свободното си време

третият който говореше най-разпалено
беше типичен софийски таксиметров шофьор
от тези които смятат че ако говорят непрекъснато
ще изкарат повече пари

докато обещавах че ще отида в църквата им
си мислех за десетината реда
изписани върху черепа на декарт
разчетох само някакви години и стокхолм

другото може да е историята
че е починал от пневмония
защото всяка студена сутрин
в швеция е излизал
да преподава на ученичката си
кралица кристина

може и да е нещо друго

робърт франк

Posted by admin - 19/03/09 at 03:03:32 pm

това е робърт франк
с жена си джун лийф

роден е в цюрих през 1924

най-известният му албум
е the americans

излиза първо във франция
през 1958
а на следващата година
и в америка

снимките са от 48 от щатите

предговорът е на джак керуак
който казва за франк че е

„един от най-трагичните
поети на света

ненатрапчив и мил
с фотоапарат
който повдига
снима с една ръка
и изсмуква тъжна поема
от сърцето на америка
и я слага на лента

който не харесва снимките му
не харесва и поезия
който не харесва поезия
да си ходи вкъщи
да гледа телевизия –
каубои с големи шапки
и милите им коне
които ги толерират”

първият филм на франк
е късометражният
pull my daisy
който прави през 1959
заедно с
художника алфред лесли

във филма участват
керуак гинсбърг грегъри корсо
нийл касиди питър орловски
и лари ривърс

50 години по-късно
робърт франк
е един от малкото живи хора
от тази епоха

гледки

Posted by admin - 19/03/09 at 02:03:22 pm

на 13 май
/рождения ми ден/
е премиерата на първата екранизация
на роман от трилогията милениум
на стиг ларсон

ларсон
според гардиън
е най-продаваният писател в света за 2008
след халед хосейни

още за автора и филма тук
www.stieglarsson.com/the-movies

тиха и спокойна
полицейска проверка за наркотици
която прекъсва
тихото и спокойно
пушене на трева
в градината
на средновековния музей клюни

хапнаха сандвичи
хвърлиха остатъците
на гълъбите
гледаха ги
как се поклащат и кълват
и мълчаха

предишните мисли на херувима
са отстранени
сега мисли единствено
как да държи и повдига
най-вероятно дори не разбира
че го прави

висока катедрала
и почти високи технологии
в един и същи цвят

celine + feline

Posted by admin - 16/03/09 at 01:03:37 pm

луи фердинан-селин е автор
на един от най-добрите дебютни романи
на ХХ век -
излезлият през 1932
пътешествие до края на нощта

селин се нарежда
с взривяването на
езикови и литературни клишета
редом до друг лекар
по първоначална професия –
рабле

хенри милър
например
чете книгата в париж
година преди публикуването й
защото познава литературен агент
който ще се занимава
с продажбата на правата в чужбина

милър е погълнал
и е бил погълнат от романа

за съжаление той и селин
никога не се срещат

според литературния агент
е заради параноята на селин
а и американският писател
още бил напълно неизвестен
тропика на рака излиза
две години след пътешествието

/селин
от своя страна искал да се запознае
с художника оскар кокошка
за да направят заедно издание
с илюстрации на пътешествието

кокошка не идва на срещата/

когато селин прочел тропика
казал че го харесва и толкова

котката на ивици и райета
в скута на селин
се казва бебер

роден е в монпарнас през 1935
селин е вторият й господар

срещат се
в окупирания париж през 1942

нарича го електрическа магия
която по случайност обладава тяло

бебер отказал да бъде изоставен
когато господарят и жена му
офейкали за германия
бил пренесен през
лунни бомбени кратери
обстрелвани влакови линии
и горящи като факли градове

достигнали копенхаген
където съпрузите
били хвърлени в ареста
като нежелани гости
котката била затворена
във ветеринарна клиника
където й отстранили тумор

отдавна освободените
се върнали във франция
през юни 1951
заедно с четири млади котки

и бебер естествено

преживелият войната
енигматичен възрастен сфинкс
решил да си тръгне сам в края на 1952

една сутрин бебер скочил
пъргаво през прозореца

това не било погрешно движение
а и дори и да е било
не е случайно подхлъзване

не е необмислена грешка

хенри милър не се е виждал със селин
но са водили кратка кореспонденция

селин му пише:
„научи се да грешиш
светът е пълен с хора
които уж са вечно прави
това е толкова обезкуражаващо”

Search