Стефан Иванов

сън

Posted by admin - 07/01/09 at 06:01:41 pm

сън /bi-mong/
е последният засега филм
на ким ки-дук

за разлика
от голяма част от предишните му
в този има осезаемо повече слово и диалог

въпреки тази особеност
той не изменя
и не изневерява на себе си

филмът разказва история
за това какво става
преди и по време на
магическата равносметка
на голям и споделен сън

тогава
сънят е реалност
мъжът е жена
сънувана от мъжа
черното е бяло
и е в черното

тогава
раздялата е завръщане
любовта е изгнание
безсънието е спасение
белезниците са брачни халки

тогава
ръката е протегната
и чуждата каца
като пеперуда в нея

тогава
сънят не е кошмар
а живот който не е бил

с нежен джаз се заспива лесно

Posted by admin - 06/01/09 at 12:01:28 pm

тези дни ми се слушаше джаз
и в неделя
когато валеше снегът
отидох в суингин хол

където рони
любимата и невероятна
от блуба лу и насекомикс
пя и свири на акордеон
десетина песни

autumn in new york
besame mucho
come rain or come shine
и nature boy
чийто припев е
the greatest thing you’ll ever learn
is just to love and be loved in return

помагаха й
пианист
тромпетистка
контрабасист
и китарист

добре беше
както че нямаше барабани
така и че имаше и хора които дърдореха
и не слушаха музиката

по този начин усетих ясно
пътуването
към различното пространство и настроение
което гласът на рони
те кара да предприемеш в мислите си

след нейния концерт
и преди прекалено веселия
латино джем сешън
на съвсем различни джазмени и певци
говорих с друг любим музикант и жена му
за смахнатата антропософия
за киото и токио
за бъдещи концерти и пътувания

когато вървях към вкъщи по празните бели улици
се сетих за това стихотворение на георги рупчев:

разходка

the winter evening settles down
т.с. елиът

олюлява се ниската вечер
и вони на яхния в пресечките.
тротоарът, подут и бинтован,
се е сгърчил в преднощна агония.
закусвалните вяло размахват опашки
от изплакнати вече чинии и чаши.
вън снегът е утъпкан, удобен
и цистерните слизат надолу.
светлините, случайни и редки,
са увиснали между дърветата
и не знаеш защо ли към десет
ти се ще
да изчезваш безследно.

- - -

и ми се щеше снежната улица
да е домашно легло с чаршафи
в които изчезва и се стопява не само снега
а и разликата
между това което
се случва наум в желанието
и това което всъщност се случва

но слава богу
че сезоните и чувствата
като всичко останало
не се менят
просто ако го желаеш

ако ставаше така
светът щеше да е
евтино своеволно
и по детски капризно
място

Search