коледа

моят фотоапарат вече вижда света
по този начин
включително и украсата в ректората

райна костенцева вижда и си спомня
някогашната коледа в софия
по този начин:

“стара софия не познаваше обичая да се окичва елха за празника. само чужденците - руснаци, французи, унгарци и др., с големи усилия можеха да си намерят коледно дръвче. една наша съседка и сватя - леля тереза, беше окичила елха за момиченцето си. това ми хареса много и аз също изявих желание пред мама и татко да имам коледно дръвче. татко домъкна от пруста голямото олеандрово дърво с бурето, в което то растеше, и каза: “ето ти дръвце! окичвай го!” заех се с голяма радост и го накичих с какво ли не. само свещички не търпеше олеандровият храст, но затова пък по коледа не липсваха сухи плодове, както и разни други лакомства и подаръци.”

пасажът е от книгата моят роден град софия
райна костенцева е дъщеря
на един от първите български издатели
и съпруга на художника август розентал
била е близка с
яворов гео милев
пенчо славейков антон страшимиров

в книгата разказва
за миналото на софия
за княза водениците и черната джамия
за евреите циганите и сектите
за телефона александър невски и цените
за болести баня и балнеоложки курорти
за годежи сватби срамота и грехота
за чудаци художници писатели и музиканти

пожелавам на всички
разнообразни празници
весела кока коледа
която може да включва
посещение на
дядо алкохохохоледа
превръщане
на елхата
в елхахаха
и на снежнодайните празници
в празни - да речем -
обли като о облаци

пожелавам и житейската хартия
която ще преживеем догодина
да бъде
повече heart-ия
и по-малко hurt-ия

и всичко да бъде видяно
както трябва
когато трябва
с когото трябва
без трябва да присъства
без насилие или лъжа

с просто и първично желание за.

което произлиза и е провокирано от.

надявам се да е така

благодаря на всички хора
с които сме близки
през изминалите години
съвсем скоро и през бъдещите

борис михайлов

борис михайлов е украински фотограф
който тази година навърши седемдесет години

това е част
от case history -
цикъл от стотици снимки
посветен на живота на хората
от бившия съветски съюз

какво ли не и малко да

през последните две седмици:

- нотариуси пълномощни банки
здравна каса карти квартири и сметки

- направихме си домашно караоке
с двайсетина песни и един микрофон

- гледах одисеята на кубрик
в зала 1 на ндк

- присъствах на записа
на новогодишното предаване на комиците
с рееедки изключения беше космически тъпо
както се и очакваше

- слушах стихотворения и поеми
за овце мухи бобри къртици китове
в заведение с десетки овце
по стените

- бях на поетичен двубой
на който по-симпатичният
за нещастие
загуби

- бях на лекция на наташа япова
за musica sacra

- вчера някой спечели
наградата за поезия иван николов
някой друг спечели друга награда

- фотоапаратът ми полудя
и в момента е полуработещ
пълен боклук

- вчера вечерта гледах
как извънземен слуша
голдберг вариациите на бах

докато се прибирах към вкъщи
си представях момента
когато няма да има
пирамиди ноти
томче на рембо и рециклиране

- днес от 16 часа
в зала 1 на ректората
ще има възпоменателна научна сесия
в памет на професор димитър аврамов
чиято естетика на модерното изкуство
беше преиздадена наскоро

- утре от 11, 30 в зала българия
ще има органов концерт на нева кръстева
в програмата са
бах брукнер и фрескобалди

шизофренична шобска салата коняг и ирманско уиски

това е касова бележка
от ресторант
който се намира в трафопост
храната идва бавно
мирише на мухъл
момичетата са учтиви
и като цяло нощта
преди и след
вечерята
беше сюрреалистична

умрях от смях когато
видях и зачетох
тези безумни и неописуеми
листа с мастило
носещи името книга

случвало ми се е да слушам
брътвежите монолозите
и счупения език
както на чистата глупост
така и на параноята и шизофренията

преди седмица бях на бара
в заведението
което посещавам най-често
до мен неканен се настани човек
който започна да ми говори
не беше пиян или друсан
записах си някои от думите му
след като настойчиво го помолих
да си отиде:
“пускам хвърчила навсякъде
трябва да се опитва
хокеят на трева е за енергия
помня когато мажоретките на нирвана
ме събудиха и ме вдигнаха
един чай ще ме черпиш ли
платих сметките
и минах мутрите и манекенките
трябва да се лети
ще черпиш ли цигара”

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.