париж и жулиет бинош в лондон

вчера гледах филма париж
най-хубавите неща в него бяха:

- жулиет бинош
плачеща
правеща пародия на стриптийз
купуваща зеленчуци
или просто стояща тихо в кадър
докато брат й се сбогува с живота

- www.youtube.com/watch?v=WIVp05sEPhE      
първата гносиена на ерик сати

- за едно от последните места
покрай които се завъртя действието
си казах че знам кое е и къде е -
лъскав и гаден магазин за мебели
точно до операта на бастилията -
след секунда изникна площадът

по-изненадан бях когато
до сградата на британския филмов институт
видях този плакат

това е кадър от синьо на кешловски

изложбата проследява цялата й кариера
нарисувала е портрет
на всеки режисьор с когото е работила
и на всеки персонаж който е изиграла
в албума има и по поема
за всеки филм/роля/режисьор

поне пет минути
не можех да спра да вярвам
че това е тилда суинтън

кешловски

това е жули от синьо

спектърът на робърт макгинис

спектър на утехата е най-приятният и забавен екшън
който скоро съм гледал
все пак е и джеймс бонд

казино роял беше много по-добър
но нищо

тази илюстрация/постер
е на робърт макгинис

той е приет
в залата на славата на илюстраторите
където вече са
норман рокуел
н.с. уайът
максфийлд периш
франк маккарти
робърт пийк
и други
кой знае защо
главно мъже

работил е за безброй списания
направил е постери за повече от 40 филма
и кориците на над 1200 книги

изключително кичов клиширан и смешен

 

 

 

за април - турние и елиът / в април - бейкън и месиен

мишел турние пише в дневника си през някой април:

“април 1992 г. съобщават за едновременната кончина на френския композитор оливие месиен и на английския художник франсис бейкън, които са горе-долу на еднаква възраст (родени съответно през 1908 и 1909 г.). трудно е да си представи човек по-пълна и по-органична противоположност: певецът на рая и зографът на преизподнята. създадени, в крайна сметка, да вървят ръка за ръка.”

началото на пуста земя на елиът:

I. погребението на мъртвите

“април е най-жестокият месец, ражда
люляци от мъртвата земя, смесва
спомен и желание, движи
тъмни корени с пролетния дъжд.
зимата ни държи топли, покрива
земята със забравящ сняг, подхранва
със сухи грудки малък живот.”

когато листата падат свободно

тази снимка
на стенли дж. формън
се казва
бостънски пожар

пожарното стълбище
на което жената и момичето
са чакали спасение
се срутва

те политат към земята

секунди след снимката
жената е мъртва

кадърът носи пулицър на фотографа
и вдъхновява райън макгинли
за следващата фотосесия с агинес дин
публикувана в pop fall 2008

агинес все още е любимата ми нова манекенка

 

скоро и те ще полетят
макар и за кратко

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.