Стефан Иванов

снежина петрова

Posted by admin - 05/07/08 at 11:07:08 am

в четвъртък четох на сцената на театър сфумато
с още седем човека
участвах в събитието
само за да прочета тази поема

когато вече бях навън
дойдоха двама театрални режисьори
един след друг и поотделно
да ми благодарят и да ми кажат
че им е харесало

това донякъде оправи вкуса
на абсурд безумно евтина смешка и пародия
който остана да ме дразни
да ми повдига погнусата

какво като хората се забавляваха смееха и ръкопляскаха
stand-up комедията и литературата
рядко имат допирни точки

 

аз съм за литературата

тя почти не се получи онази вечер
но поне беше забавно
другите искаха по-скоро това
и то се получи
всеки направи това за което беше дошъл

 

поемата ми хрумна от
американеца от швеция
стих от друга поема
за друг актьор:

 
снежина петрова

аристократката от софия
снежната кралица на сфумато

когато те гледам
шило за лед се забива
в гръбнака ми

смразени на кубчета кръв
чувства
се пръсват по сцената
на този театър
който е много повече
от място
на което се играе

рецитираш цветаева на руски
не разбирам нито дума
но настръхвам

въздухът се сгъстява
уплашено
за да се стопли

израстваш от пода
като мъртвата любов на стриндберг
когато го викаш
аугуст аугуст аугуст
все едно е януари
в замръзналия ад

бесиш се на тавана
като една от трите цветаеви
бесиш се три пъти
макар и еднократно

точката на цветаева увисва
като запетая
в края на август
на онази последна гара

когато играеш в психоза
по тавана на разума
заедно със сара кейн
пъплят десет хиляди хлебарки
в които пълзи истина
която никой никога не изрича

била си и жена на толстой

за нея буковски пише че
„била усойница
и в една ледено студена
нощ
тя отново го заяла
и
той излязъл от къщата
за да избяга от
нея
и хванал пневмонията която
го довършила

после написала
книга
за това
какво
копеле
бил
той”

понякога танцуваш мълчаливо
в черна рокля
понякога пушиш фанатично
с изцъклен поглед
понякога говориш за лайна
сякаш са порцеланов сервиз

бих ти написал монолог
всеки твой монолог
е нещо крайно

ти не си просто актриса

ти си стихия
жест
естествен апокалипсис
на изкуството
никаква игра и трикове

ти оставяш живот на сцената

поредният некролог се
залепя за теб
за мен

след постановка

вървя през парка
край булеварда
мълча
слушам

sunday sunny sunday

Posted by admin - 02/07/08 at 06:07:23 pm

вчера

се събудих през нощта
първо си помислих че
сънувам че се събуждам

защото лампата светеше
и
защото
сякаш
нямах дясна ръка
погледнах към нея и се изплаших

не беше
прецизно отрязана
дивашки разръфана
кости кожа месо и мускули
не висяха
бяха си на мястото
ръката беше там

просто не я усещах
не можех да я вдигна
беше безчувствена и чужда
паникьосах се за малко
представих си че нещо
непоправимо е станало
просто ей така
докато спя
започнах да я раздвижвам
успокоих се когато можех
да я стисна в юмрук

тогава разбрах че съм заспал докато чета
завъртял съм се върху дясната ръка
книгата и тялото ми са я притиснали

вчера

ми свърши сесията

и се сдобих с климатик

преди вчера

- една от фразите
която заседна и в моята глава
докато седяхме на сянка
в двора на червената къща:

„какво е да се чака
след като си се родил
и след като си опознал себе си”

- мина промоцията на новия албум на остава
на която едновременно
случайно нарочно и без да искам
уцелих с цигара
кожената шапка на смешен български рапър

концертът беше добър
както винаги

но това въобще не е
любимият ми техен албум

стана ясно и че
мишо шишков вече няма да свири с групата

- опитах био близалките с диня и нар
от био магазина на площад журналист
кленовият им сироп също е хубав

- случи ми се поредната изпитна гавра
тест с около четиридесет въпроса
не записваш въпроса
само отговора
по пет секунди на въпрос
и
когато сенилният каже
„тестът свърши”
всички стават
и излизат

дебилно

 - подарих на брат ми
сбогом моя красавице на английски
и незнайко на луната

- свалих си charlie bartlett
само заради робърт дауни

оказа се повече от хубав

кет денингс е на 22
играе приятелката на чарли
това е блогът й www.katdennings.com

- гледах

badlands на терънс малик
който е предшественик на родени убийци

drugstore cowboy
хубав ранен филм
на гюс ван сант
който е олекотен предшественик на
реквием за една мечта
/във филма играе и уилям бъроуз/

fringe на джей джей ейбръмс
пилотният епизод
започва със самолетна катастрофа
като lost
и никак не е предшественик
нито на досиетата х
нито на зоната на здрача

но в него ще играе шарлот рамплинг

официалната премиера на сериала е
на девети септември
когато би трябвало да е и премиерата
на книгата на иван еленков за социализма
чакам я вече две години

в неделя

летя за берлин

въображаеми и реални същества

Posted by admin - 02/07/08 at 05:07:42 pm

преди няколко години
си купих английското издание
от сергиите с книги
на кристал

преди час си купих превода на български

книгата е в съавторство с маргарита гереро
и е речник и наръчник на чудати създания

за троловете пише:

„в англия пропъждат валкириите в селата и те се израждат във вещици; при скандинавските народи великаните от древната митология, които живеят в йотунхайм и воюват с бог тор, се израждат в прости тролове. според космогонията, с която започва „старата еда”, в деня на залеза на боговете великаните ще се изкачат на бифрост, дъгата, и ще я срутят, и ще унищожат света с помощта на един вълк и една змия; троловете от народното поверие са зли и глупави елфи, които живеят в планинските пещери или в порутени колиби. най-видните сред тях са надарени с две или три глави.
драматическата поема „пер гинт” (1867) на хенрик ибсен ги прославя. ибсен си представя, че троловете са преди всичко националисти; мислят или се опитват да мислят, че долнопробната помия, която приготвят, е вкусна, и че пещерите им са дворци. с цел пер гинг да не забележи гнусната обстановка, в която живеят, те предлагат да му избодат очите.”

биха му изболи очите
бига го променили
и лишили от сетиво
но не биха променили себе си
не биха се вгледали в себе си
с неизбодените си
две четири или шест
очи

троловете не са само въображаеми

ето и рецепта
която троловете не биха харесали
тя е от друг наръчник:

„книгата е поставена върху стойка за ноти. отворена е на илюстрация, представяща приема, даден през 1896 от лорд раднор в салоните на замъка лонгфорд. на лявата страница, обрамчена с цветя в стил „модерн” и гирлянди, е напечатана рецепта за:

крем муселини с ягоди

взимате двеста грама горски или градински ягоди. пасирате ги през венецианско сито. добавяте двеста грама захар на пясък. разбърквате сместа и прибавяте към нея половин литър добре разбит каймак. изсипвате я в кръгли хартиени формички и ги оставяте в ледника. преди сервиране украсете с голяма ягода всяка формичка.”

 

Search