брандо


тази снимка
но в много по-близък план
седи от доста месеци на монитора

за секунда помислих че съм вкъщи
когато видях плаката за документалния филм брандо
който беше залепен за стъклото на одеон
точно до него беше изгнание на звягинцев

не успях да го гледам на софия филм феста
но го изгледах вчера и днес
на две части
беше повече от три часа

разговори с десетки актьори и режисьори
откъси от филми интервюта и събития

този човек и актьор ме убива
обичам го и го уважавам не само заради филмите му

песните на мама - автобиографията му - е интимна искрена и без специални ефекти
заслужава си четенето
за филмите с него е ненужно да се казва че си заслужават

в една от любимите ми песни на дейвид бауи
/която всъщност е кавър на иги поп/
се пее
i’m feelin’ tragic like i’m marlon brando
when I look at my china girl

наистина толкова много от ролите му са трагични -
смазани силни съжаляващи и нуждаещи се хора
разнообразно разкъсвани от спомени пропуски загуби издевателства мъчения и предателства

вчера официално и административно стана ясно че ще прекарам един семестър в сорбоната

why can’t we give love that one more chance

гейл ан дорси е прекрасна жена и басистка
от повече от десет години свири във всеки албум и на всеки концерт на дейвид бауи
работила е и с браян фери бой джордж гуен стефани ерик клептън и доста други
има три соло албума
единственото неприятно нещо в нея е че името й се съкращава на гад

http://youtube.com/watch?v=aNGQor3dED8
това е under pressure с бауи
тя пее частта на фреди меркюри
и лично според мен се справя страхотно

краят на текста ми е любим:
’cause love’s such an old fashioned word
аnd love dares you to care for
the people on the edge of the night
аnd loves dares you to change our way of
caring about ourselves
this is our last dance
this is ourselves
under pressure

http://youtube.com/watch?v=kNCEURBYEGo
това е alabama song
песен на бертолт брехт и курт вайл
станала легендарна с кавъра на дъ доорс

в началото бауи казва
“когато живеех в берлин
всяка сутрин пеех тази песен на закуска”
когато отида в берлин през лятото задължително ще си я пусна
интересна кабаретна лигня и забава си прави бауи
накрая се промъква и дяволито се плези и гали главата на гейл ан дорси
какво ли мисли чернокожата съпруга на бауи за това

вчерашната брит вечер мина очаквано добре
следващата сряда ще пускам неочаквана и идиотска
циганска музика на същото място -
бар габа /на гърба на хотел даунтаун на васил левски/

намерих невероятно хубави неща
от
автентична класическа и истинска
до
темата на джеймс бонд изсвирена от гигантска брас секция
чилаут с кларинет
стари цигани рапъри подпомагани от бийтове семпли и гличове
циганска сърф/рокабили мешавица
ще е голям фън

към обяд разбрах че са ми купили история на частния живот
гигантският труд в пет тома съставени и редактирани от филип ариес и жорж дюби
чакам само да ми падне
за да видя бройката сметката и думите на страниците

след малко може би ще отида до обсерваторията в борисовата градина
където ще има четене с алитерация в името -
грация и гравитация

лондон париж софия

родителите ми излязоха рано сутринта
и вече се разхождат по парижките улици
ще минат и по лондонските но след десетина дни

след малко ще спра чет бейкър и ще видя как са софийските

едно от забавните неща в поп дама вале на набоков е
че хотелът в който отсядат двама от героите се казва
видео
през 1928 когато е издаден романът
видео все още не е имало
но на латински video и тогава е означавало -
гледам наблюдавам разбирам
в книгата има много и от трите

другата първоаприлска шега и лъжа в цитата
който вчера преписах от поп дама вале
е че намереният пистолет е просто запалка

вчера започнах бавно и последователно да чета филип ариес и неговата грандиозна и страховита книга за смъртта

вчера случайно ми хрумна определение за стила на томас бернхард
подобен е на тотална музикална фуга
в която няма никакви фуги -
никакво празно и тихо пространство
никакво топло убежище и закътан заслон

вечерта ще отида в новия любим бар - габа
на гърба на хотел даунтаун на васил левски е
слиза се по стълби в едно малко сумрачно помещение
в което днес ще звучи главно британска музика

лъжлив първоаприлски пистолет

откъс от поп дама вале на владимир набоков:

ветрецът прелистваше търкалящия се на перваза първоаприлски (вече стар) брой на списание със снимка на намерените ръце на венера милоска. марта внимателно прегледа най-напред чекмеджетата на бюрото. между сините папки с документи намери няколко пръчици златист восък за печати, електрическо фенерче, три гулдена и един шилинг, тетрадка с английски думи, лула (счупена), която тя много отдавна му беше подарила, старичък албум с пожълтели снимки, кабари, въженца, стъкло от часовниче и друг дребен боклук, който я вбесяваше. част от него тя с удоволствие изпрати в коша. после рязко издърпа чекмеджетата, заряза зашеметеното бюро и отиде горе, в спалнята. там прерови двата бели скрина, нощната масичка, шкафа с огледало и намери между другото изгризаната от зъбите на том корава топка, оказала се, господ знае как, в чекмеджето, в което бяха наредени една до друга, обувките на мъжа й. тя хвърли топката през прозореца. после блъсна вратата и изтича пак долу. мимоходом забеляза в огледалото, че на носа й вече няма пудра, а косата на слепоочията се е разрошила; този ден не й беше добре: бе й неудобно и горещо. след като прегледа още няколко чекмеджета в различни стаи и се разсърди на себе си, че вече почва да търси на нелепи места, реши най-сетне, че револверът е в сейфа, от който тя няма ключ, или в кантората. за всеки случай отново поизмъчи бюрото. то цялото се сви и замря, щом тя се приближи. чекмеджетата заплющяха като шамари. прегледано. прегледано. прегледано. в едно имаше голяма рижа чанта. тя злобно я повдигна. под нея в дълбочината се мярна малък черен револвер.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.