сърце с ангелов механизъм

3 снимки


аз и мариана на сватбата на брат й във военния клуб


подстриган и пиещ коняк в 703


с димитър кенаров четем смъртта на тибалт на георги рупчев

бързо бавно слънчево и мрачно

рожденият ден мина хубаво
но и претъпкано в малкия бар с умалително име - кубчето
подарихме на рожденика хубава книга със заглавие
почти пожелание
направо тост -
за красотата на зейди смит

преминах през премиерата за пет минути
и се върнах отново на рождения ден
само за да си тръгна и от него
мястото просто не можеше да побере всички хора

купих си още една книга на ерика джонг
както и къщата на съня на джонатан коу
подариха ми сефарад на антонио молина

най-сетне се видях със синдри
http://www.photo-forum.net/cocoon
снимките й са наистина добри

вчера гледах фатално привличане и магнолия
и преди да си легна си мислех -
колко са бързи мислите
/проста математика на ума/
и
колко са бавни чувствата
как първо потъват в теб
след това е обратното
бавно потъваш в тях като в плаващи пясъци
докато накрая не можеш да се измъкнеш
не можеш да се отпуснеш нито да заспиш
и не те пускат

мислех си заради филма
как понякога не правиш разлика между любов и тъга
и за всичките възможни съжаления които човек може да изпита

кафка пише на 26 септември 1916:
Любима, никаква вест онзи ден, вчера, днес - малко дълго, нали? Наистина горе-долу разбирам, че тъкмо в събота и неделя си имала време. А иначе днес денят е много лош. Затова пък толкова по-хубав беше вчерашният, беше така топло, направих си излет, съвсем сам, до онази височина с обширния изглед, за която веднъж ти писах. Беше като в по-добрия от двата отвъдни свята. Известно ли ти е всъщност блаженството на усамотението, на самотното припичане на слънце? С това наистина не казвам нищо против стоенето по двойки и почти нищо против стоенето по тройки. Но какво щастие е това за изтерзаните, за сърцето и главата! Известно ли ти е? Вървяла ли си някога сама надалече? За такова нещо са необходими голям брой минали неволи, а и много щастие. Зная, като момче често бях сам, но по-скоро по принуда, много рядко щастливо и волно. Сега обаче бързам към усамотението, както водата към морето.

вчера денят беше хубав
птичките не спираха да пеят
нещо райско и с дъх на надежда витаеше
докато слънцето все още светеше
към пет часа си сложих светлокафяв тънък пролетен шлифер
и излязох за чай и малко четене на джойс

думата дискретен
написана така
дис-
кретен
ме подсети да напиша:
целувам те спяща красавице
ти няма да забе-
лежиш все пак заспала

мисля скоро да си взема айпод

drowning in you

вчера вечерта беше хубава
с вино и домашна караоке-игра
играта отчита вярното пеене
и за моя най-голяма изненада
наистина почти напълно правилно
мога да пея loosing my religion na rem

онзи ден пък бях на лига/лигнята на разказвачите
преди това с двама приятели откраднахме книгата за оплаквания на happy срещу натфиз
тези дни трябва да напиша статия за мениджър -
“щастливи ли са децата на новото поколение” или нещо подобно
и ми се стори някак интуитивно логично
да прочета тази книга на това щастливо заведение

в понеделник пък проведох наистина хубав и дълъг разговор с издател
за първи път с удоволствие говорих за всякакви книги
с човек занимаващ се именно с издаване

иначе поради желано съвпадение в момента чета джойс

слушам албуми на pluramon които си свалих наскоро
в които пее julee cruise
вокалистката в няколко от песните в туин пийкс
ако някой е в париж на 20 февруари
може да отиде в divan du monde и да ги чуе на живо
иначе ето запис
http://www.youtube.com/watch?v=aBjt3k5egXM

слушам и vampire weekend
които определено са весели забавни и интересни

преди малко намерих и това
http://www.myspace.com/drugiglasove
групата на нели воева
вечната половинка на димитър воев от нова генерация

с голямо закъснение разбрах че фредерик шинин
китаристът на les rita mitsouko
е починал

днес съм на зъболекар на рожден ден и на премиера на книга

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.