- цигари = +кане

за една седмица си купих само една кутия цигари
пуших между 1 и 3 на ден
само три дни – над 3
това наистина не е истинско отказване
но в сравнение с кутия и нещо на ден
определено не е и нищо

когато спирам цигарите
не спирам да ям -
котешки езичета
шоколадови бонбони
чипс
сандвичи
пици
супи
солети
шоколадови пурички
бисквити

когато отидохме в гава за двама
поглъщах всичко
черен и червен хайвер
малинов пирог
блини със сладко и със сьомга
шпроти паламуд сельодка
руски пържени картофи
пелмени
черен хляб
пиле със сливи

първо пихме водка юрий долгорукий
след това някак тематично преминахме на путинка
но тя логично се оказа неприятна

на следващия ден ядох и солянка
невъзможно хубава и странна супа
в която сякаш има всичко
от маслини и каперси
до телешко и сметана

точно когато реших да намаля пушенето
един приятел ми подари зипо
и започнах да си играя часове наред с него
да го отварям и затварям
един тон при отваряне
втори при затваряне
еднакви но различни
може да се изкомпозира нещо
за оркестър от сто запалки зипо

хубавите неща напоследък:
- имам билет за концерта на рейдиохед в берлин през юли
- купих си няколко двд-та
специални издания на два филма със стийв макуин - булит и
бягството
както и на батман
взех и един подарък
- фатих акин ще дойде на софия филм феста
- сесията ми свърши преди да е започнала
минаха тестовете по естетика немска класическа и ново време
предадох курсова работа по философия на музиката
- сдобих се с дипломен ръководител
който одобри идеята ми за дипломна работа
- взех си нова боя за обувки
защото солта по улиците не уврежда а направо унищожава кожата
- слушам до припадък саундтрака на до последен дъх на марсиал солал
мога да гледам джийн сибърг денонощно
- гледах втората част на съкровището на кино
бях сам
и се скъсах от смях
- поне по двайсет пъти на ден слушам save a prayer и ordinary world на duran duran
- отидох на премиерата на николай атанасов в арт център алтера на партера на интерпред
- подарих и последната новогодишна/коледна картичка онзи ден в чайната
където беше премиерата на новата книга на елена алексиева

тъжни неща:
- вчерашното предаване в бнр където отидох заради един приятел
- боби фишър е починал

вече седмица

“Когато крал Лир умира в пето действие,
знаеш ли какво пише Шекспир?
Написал е: “Умря”.
Това е всичко. Нищо друго.
Без фанфари. Без метафори.
Без гръмки думи.
Кулминацията на най-въздействащата
драматична творба е
“Умря”.
Дори гениалният Шекспир
е написал просто: “Умря”.
И всеки път,
когато чета тази дума,
ме обзема униние.
Зная, че е естествено да сме тъжни,
но не заради думата “умря”,
а заради живота,
който виждаме зад тази дума.
Аз съм изживял всяко едно
от петте си действия, Махони,
и не те моля да си радостна,
че си отивам.
Само те моля,
когато отгърнеш страницата,
да продължиш да четеш.
Така ще започне следващата история.
И ако някой някога попита
какво се е случило с мен,
ти ще му разкажеш
за живота ми и всичките чудеса.
А после простичко и непретенциозно
ще добавиш: “Той умря”. ”

това е предсмъртният монолог на дъстин хофман от mr magorium’s wonder emporium
точно преди седмица дядо ми - човекът чието име нося - си отиде
умрял в студа докато отивал да види някакви приятели
в същия ден преди три години си отиде скъп за нея човек

денят и вечерта преди този ден бяха страхотни и странни
седяхме и пихме с нея и с един приятел първо в малкия хамбар
след това и в големия
мартини и водка
водка и мартини
след тостове и шеги за пишки снимки и любовници
си тръгнахме
за да се случи едно случайно съвпадение и среща

но след това всичко беше фантастично

даже зъболекарят на следващата сутрин
не можа да ми развали настроението
но ето че домашният телефон иззвъня
и брат ми ми каза за дядо
беше към 13 часа

сега ям шпроти аншоа и препечени филийки
направих резервация за гара за двама
и си мисля за г-н магориум за магия за дядо ми

и въпреки че знам как започва трактатът на витгенщайн
/светът е всичко което е налице
светът е съвкупността от фактите а не от нещата
светът е определен чрез фактите и чрез това че е всички факти/

знам и че нещата не са само това което са

знам за разликата между юношата и мъжа при хегел
/цитатът е дълъг
а и въпреки че философията се смята и е смятана за висша понятийна математика
и в нея има доволно количество фантасмагории
и нямам предвид само това че например абсолютната идея и дух са се явили на хегел в лицето на наполеон на бял кон/

знам какво е да си инфантилен параноичен ироничен луд дементирал
знам какво е смирение пред житейски факти и неща които никой никога не би могъл да промени но които не трябва да те спират обезкуражават и смелят

знам какво е и нещо да заблести все едно комета е в орбита около него
думите образите въображението и адреналинът да скачат на батут но без частта с връщането на земята
да продължат да летят и да не падат
да не падаш
няма значение как ще се нарече - еуфория прилив на енергия въоръжение на въображението учудване от малките неща вяра магия
желание да има нещо невидимо и безкрайно повече
но без него инерцията ни поглъща
яко закъсваме
ставаме възрастни квадратни зрели и стабилни
каквито всъщност никога няма да бъдем
колкото и да е силен навикът убедително поведението и внушителна самохипнозата
просто хората ампутират голяма част от себе си
за да се адаптират и модифицират към средата
а в средата няма нищо – има дупка
и не е като при секса
а като при донъта – около дупката е това което става за ядене
но тогава няма нищо за ядене
единственият възможен десерт е погълнат
фантазията е отишла на кино
за зелен хайвер
хванала е влакчето на ужасите и е пристигнала на гарата на ужаса където е била изядена от сивото нищо
и приказката този път има край
защото бастиан балтазар букс
/или както се казва всеки един от хората на планетата/
няма да нарече по нов начин кралицата на прелестното безгранично кралство на фантазията

ако светът е всичко което е налице
/а това е така/
то животът е прекрасен
какъвто всъщност не е

но това не пречи обратното също да е вярно

преди и след нова година

гледахме синьо два дни преди нова година
/за първи път опитах руски пирог и бухтичка/
убиваха ме извъртането на главата й скриването на очите когато зазвучаваше музиката
и времето умираше експлоадираше изчезваше
за да има само празно самосъзерцаващо се нищо - черен екран
но времето не може да се спре
даже да се заебе не може
и кадърът продължаваше след черното си отклонение

след това имаше блъди мерита и разходки

на 31 декември преди да отида до мургаш си пеех само тoзи стих на rolling stones:
you can’t always get what you want
повтарях го десетки пъти
но не казах следващите
But if you try sometimes, well you might find
You get what you need
/и тази новогодишна нощ доказа тези неща/

самата нова година беше супер забавно преживяване
страхотно парти с весели хора
пусках музика от шест вечерта до пет сутринта

/най-забавен мисля че ми беше миксът на лайф версия на break on through на the doors със sinnerman на нина симон
след като морисън свърши да пее
пуснах song 2 на blur
като в началото пееше гърлената нина

забавно беше смесването на what r we stealing от саундтрака на ocean’s 12 с парите на остава и след това с money на флойд

също и понеделник на остава с new year’s day на u2 и с tomorrow’s just another day на madness

но хората най-много пееха на 5-6 песни от саундтрака на across the universe - мюзикълът по песни на бийтълс
усещаше се и се чуваше защото усилвателят периодично се изключваше

парчето преди нова година беше lovesong на the cure
първото за 2008 беше anarchy in the uk/

първо подреждахме бутилки - бира водка студен чай вино кола
после свещи маси
подготвяхме греяното сангрия вино
топлехме кренвиршите за хот дог

първата песен беше на blonde на еtienne daho + guesch patti
от саундтрака на записки под възглавката
после подскачахме на too drunk to fuck на nouvelle vague и на kula shaker версията на hush
вдигахме се във въздуха от подскачане и не само когато още нямаше много хора
една гигантска картина ми падна на главата
и за малко се почувствах като в калифорникейшън
заради ситуацията в която картината падна върху мен

дойдоха ужасно много хора
приятели непознати близки далечни
имаше и поканени от smallworld
/снимах само в началото
след това просто забравих
въпреки че апаратът беше до мен/

и беше толкова леко безгрижно весело
и масово хора се прегръщаха целуваха забавляваха
някои даже се обичаха с и без устни
/така си го и казваха/
извън или в тоалетна

по едно време усилвателят прегряваше и се самоизключваше
тогава ми дойде напълно трезвената мисъл да сложа една гигантска торба с лед върху него за да се охлади
след малко успях да го включа
но се усетих че може би трябва да махна торбата
иначе скоро въобще няма да мога да го включвам или изключвам
сложих я острани до усилвателя
за да се охлажда поне малко
след това я преместих на пода
където бавно но сигурно започна да се образува локва -
раждането на локвата от жегата на усилвателя
наистина трагично и музикално
защото какво по трагично от локва
сива безформена плоска и повърхностна
но всъщност дълбока с неясно дъно и с неземен произход
/все пак повечето локви идват отгоре за да паднат долу
емоционалните локви са същото нещо
трябва първо да си бил горе за да си пропаднал долу
понякога трябва да има някой който да те държи
да не се вледениш и втечниш както и където не трябва
трябва да те държи горещ/

ключът за стаята с багажа изчезна ненадейно
но след това се намери още по-неочаквано
/спрях музиката и почуках
да не би някой все пак да не се ебе вътре
но не беше такъв случаят/
десетки жени бяха на нокти за чантите и палтата си
но накрая отново започнаха да ходят на токчета и ходила
и ноктите се успокоиха

накрая когато почти всички си тръгнаха
а някои се върнаха за да кажат че партито продължава само на горния етаж
а галерията ще се заключи
пуснах love street на the doors
и това беше последната песен
преди да изключа лаптопа усилвателя и да тръгнем да си хващаме такси

вчера не спах особено много
но тази вечер си наваксах
и забелязвам как софия е потънала в сняг

и си мисля как хубавото парти е като хубав наркотик или като всяко друго нещо
защото винаги след нещо високо
следва нещо ниско първо
просто диалектика и ритъм
тоест
вдига те
след това те сваля
и те отстранява от главата ти
и караш на автоматични скорости
докато не отидеш отново там
където трябва да си

не знам къде ми се ходи сега
/освен в банята/
мислех си за руски или турски ресторант
хубав филм
и тесни и дълги преживявания на широко място
покрито с бели като сняг чаршафи
но има време и дни и за това

имам и вино за откривания
правено специално за пърфoрмънси - включително и на венецианското биенале

може просто да слушам музика и да гледам
как хаотично снегът се рее от небето

може и да сложа ръкавиците и гривната и да изляза

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.