Whenever I’m alone with you You make me feel like I am home again


когато снежинките падат
и градът изглежда чист и идеален
сякаш не е тук а на небето
сякаш снежинките са облаци
сякаш са перли
и не е нужно свети петър да ни пуска където и да е
в откровението на йоан 21:21
/аз съм на 21 години и съвпадението ми се вижда странно/
портите на новия йерусалим
на рая
са дванайсет бисери
/никога не съм си представял бисерите като перли/
всяка порта от по един бисер
на английски са pearly gates
перлените порти
когато вали сняг сякаш не е нужно да ходиш никъде

но има момент когато нещата се срутват
всичко потъва и се дави
лампичките отвътре изгасват
и даже и да е коледа няма да светнеш като елха
не знаеш на кой свят си
ти не си ти
не си на себе си
това не се случва за пръв път
не е и тенденция
това е нормалният ход на нещата
но трябва да продължиш не по
а против течението
ебаси и течението което влачи тонове лайна
сред които блясват перли заради които всичко си струва
карат те да си мислиш че не всичко е преебано
перли които са порти към някакво друго място и състояние
и се чувстваш там където трябва да бъдеш
у дома

влизаш през перлите и портите на човека който не е лайно сред лайната
но течението затова е течение
защото тече и не спира
и даже и перлите се давят и биват отнасяни
може да е миг-два-минута
и да се случва много пъти
няма шанс за нещо дълго хубаво и устойчиво
което да е страхотно и невероятно
както е било

и после пак и пак и пак
същото

тези дни няколко приятели имаха премиери на панаира на книгата
- марица колчева - стратегии за дълбоко дишане - стихосбирка
това е блогът й http://tinyblizzard.blog.bg/
- антон терзиев - никакъв портрет за художника - стихотворения и поема
- иванка могилска - места за загубване - роман
това е блогът й http://sifon4o.blogspot.com/

тези дни си купувам всякакви книги речници
magus на джон фаулс на английски за пет лева
взех автограф от хорхе волпи за брат ми
все пак си купих и един идиотски суитчър
десетки разноцветни лица на анди уорхол
само че не на мерилин а на някаква жена излязла от 80-те

случи се в едно и също пликче да се озоват -
критика на чистия разум и страх от летене на ерика джонг

пия чай и коняк /в две чаши/
чета говоря мълча чакам
забравям си чадъра в 703 чак когато вече сме седнали в бившия клуб о! шипка
където бяхме с преподавателката колегите и другите
защото на 7 декември за спецкурса дойдоха само трима човека
и отложихме говоренето за бахтин
тичах към 703 и си взех чадъра
който приятната сервитьорка/бараманка беше запазила
вчера друга ме гонеше да ми даде цигарите

на 8 декември след премиерата на хорхе волпи
отидохме в малинова долина
единственият шофьор не знаеше къде е оставил колата си

/преди това влезе да купи зелени маслини за мартинито
и се върна с козунак
оформен като гигантски шоколадов бонбон
не си отопихме мартинито с козунака

скоро с него си играхме на психоанализа в чайната
аз бях пациентите
той беше чичо фройд
бях съпруг който си обожава гигантската уж пишка и е ексхибиционист
бях и съпругата която не може да спре да мастурбира гледайки как мъжа й е с друга жена но гледа нея и иска да е с нея
но тя не му пуска
играе си с него
властта я опиянява

по едно време хората започнаха да ни гледат странно
защото пациентите започнаха да прелъстяват добрия психоаналитик/

колата не беше вдигната от паяците
намери я с дистанционното за алармата
едната половина се натовари и отиде да вземе още трима човека
аз и още двама хванахме такси
пристигнахме много преди живеещият в къщата
чакахме около половин часа
започнахме да хапваме чипс
бялото гигантско куче в двора лаеше
на третия етаж се очертаваше психо силуета на бабата
която никога не съм виждал
след почти един пакет колата се появи
и влязохме в страшната тъмна къща на хълм в долината на малините

всеки си пускаше любимата музика
рейдиохед бауи нова генерация джон кейл ревю 2пак франц фердинанд бийтълс дъ найф

приятелите които бяха в париж
се върнаха и разказваха
показваха снимки

вчера след като отново минах през панаира на книгата
отидох с един от завърналите се
за да купим билети за коледния концерт на белослава
оказа се че вече няма хубави места
но нищо
и лоши стават

тогава той ми даде анатомия на меланхолията
която го бях помолил да ми купи от шекспир&ко

което отново е странно съвпадение
сякаш нещата сами се нареждат със свои предопределени симетрии

даже спамът от онзи ден ми изглежда като тъпа шега и съвпадение:
she might stay with you if your dick gets bigger

щокхаузен е починал на 5 декември

100 години минават

днес е тържественото отбелязване на 110-годишнината от дипломирането на първия випуск на специалността философия в су
затова не съм на лекции
/първият випуск се е състоял от трима души/

на 14 ноември беше 100-годишнината от раждането на астрид линдгрен
затова изрових старото издание на пипи

пак ме обхваща тази екзалтация на трескаво четене асоцииране припомняне свързване и преплитане
може би това е заради шока и предизвикания хаос от парадоксалната ситуация и състояние в които съм от неделя насам
те /но всъщност Тя/ ме кара да съм неспокоен и за пореден път да чувствам някои неща и по-силно да ги искам
и да искам и те да ме искат

каквото се получи такова
надявам се това такова да не ме такова толкова много
а просто да се получи същата страхотна симбиоза
само че вече на друго и ново ниво

затова
мисля за 100 години на нова генерация
кажи ще легна до теб
кажи ще тръгна с теб
другите неща се напукват
ти не
в момента
твоето място не е в музея срещу никаква входна цена










i’ve waited hours for this i made myself so sick i wish i’d stayed asleep today

в четвъртък беше партито за четвъртия рожден ден на една седмица в софия
бях уморен след всичките лекции и упражнения
/отново слушах два часа без почивка за кант
анализирахме вестникарски статии
после и пиеса на сартр/

преди да вляза в клуба ми разказаха
за обир случил се половин час по-рано
пистолет малко заплахи
пълна гадория

песента на вечерта беше close to me на the cure

чух и нещо друго
също страхотно и свързано с музика
но за него – през януари

/от тогава си повтарям на ум-
езикът на нейното тяло мълчи/

спах два-три часа
едва станах за упражнение по социология
пътувах като в транс
като статуя без усещане за време
все някак изслушах разговорите за вебер

добрах се до вкъщи и си пуснах американски гангстер
просто за да ми минава нещо пред очите
защото времето не течеше
и изпусках нишката на деня

докато пътувах за курса по естетизация на философията в ректората
ми се обади един приятел за да ми каже да видя новия брой на списание мениджър
край ректората имаше изключително много хора
някои за безплатен концерт на площада
други за откриването на изложбата на лорънс шилър в галерията за чуждестранно изкуство

в самата сграда нямаше почти никой

отново се учудих че стрелките на часовник
който никога не съм виждал да работи
ритмично се разхождат в правилна посока

стори ми се невероятно че седем човека седим
в аудитория за поне двеста
и говорим за лосев бахтин и рецепцията на ницше и фройд в русия

за първи път от толкова много време валеше
и бях без чадър

срещнах приятели и отидохме да вечеряме
което се оказва малко трудно
защото почти никъде нямаше свободни места
но бях готов да ходя още доста повече
сякаш бях оживяло йо-йо
което може да се мотае докато му се скъса въжето

усещах горчив хининов вкус в устата
разболявах се
през пет минути се унасях

по едно време се обади човекът който ми спомена за мениджър
и ни покани на гости
стояхме там до 5 и 30
за цялото това време изпих само един чай
заспивах на няколко пъти
чудех се дали сънувам че
от колоните излизаха майлс дейвис джон фрушанте и крийм
от устите на хората излизаха истории
от моята бях сигурен само в покашлянията и прозявките
думите сякаш някой друг ги изговаряше
от телевизора изпълзяваха евтините екшън образи на операция делта форс 5
после безумно логично се появи и стивън сегал
вече е подпухнал дебел картоф
няма нищо общо с донякъде симпатичния сегал от миналото
малко преди да си тръгнем се събудих със сутрешна ерекция
след поредната кратка дрямка

легнах си към 6
събудих се към 8
чувствах се още по-могъщо неадекватен
закусих
бях видял че чашата от която пиех се е спукала
но мислех че е леко и само по повърхността
когато започнах да я мия
тя се разпадна на парчета дебело матово стъкло
които счупиха киснещата се в мивката бяла чиния със златен кант

преди време се счупи дръжката на една друга чаша
която също ми е подарък
всички чаши от които пия
са ми подарък

счупването на чашите значи ли нещо
зададох си този въпрос
/не -
отговорих си/

и започнах дочитането на оставащите сто и петдесет страници
от лунен парк
/в края на деня прочетох романа/

заради неадекватността недоспиването и кашлянето
потънах в четенето
което беше пълноценно и органично
попаднах право
в призрачния и плашещ център на прозаичната игра
съставена от симетрии смърт смущения страх и съвпадения
в света на онзи измислен брет ийстън елис
където счупването на тези чаши
несъмнено би значело нещо

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.