Стефан Иванов

без м. всичко е моно

Posted by admin - 16/12/07 at 01:12:43 pm

запознахме се малко преди концерта на нова генерация на 16 януари 2004

бяхме заедно на концерта на остава в зала христо ботев на 16 декември 2004

днес стават две седмици

/мога веднага да направя шестнайска и от това -
2 седмици = 14 дни
2 + 14 = 16
обаче е малко кабалистично окултно и със сбъркана логика/

от онази неделя когато тя ми каза нещо много моно
каза ми нещо за нова съвсем друга стерео история

затова днес на 16 декември 2007
на концерта на белослава в народния театър съм с един приятел

December 16, 2007 | In Дневник | No Comments

цигари и безсъние

Posted by admin - 14/12/07 at 06:12:52 pm

в момента съм почти напълно убеден че вчера е сряда
а не четвъртък

в сряда излязох с два чадъра

/преди това записах още две дивиди-та -
с трите цвята на кешловски
както и саундтраците на збигнев прайснер към тях
също и реквиема който е написал за кешловски/

единият го връщам вече поне два месеца
закъснявах за срещата
когато реших че на всяка цена трябва да намеря две значки
едната с розово прасе и надпис in the flesh от едноименното турне на роджър уотърс отпреди 5-6 години
другата с малкото плачещо чудовище на рейдиохед
започнах да преравям сред всички малки неща които пазя поради една или друга причина
не ги намирам а вече наистина закъснявах
излязох
след половин час се върнах уж само да си взема запалката
и пак малко потърсих
точно когато отново излязох се сетих че прасето е закачено на медицинската манта която носих на концерта на бейбифейс клан и шийп ън дръгс в блекбокс
там си и беше

излязох за лекцията по естетика
вторият час беше отделен за различни теории/концепции за трагизма
и просто влезе в пълен синхрон с всичко което мисля тези дни
по едно време за да не се вживея прекалено много
започнах да си водя машинално записки

след това във влажния дъждовен въздух
отидохме да хапнем
за пръв път хапнах шоколадови талиатели

отидохме да гледаме 200 цигари в евробг центъра
новогодишен забавен и неангажиращ емтиви филм
със зализана романтична поука на края
харесва ми заради
- името на героинята която организира новогодишното парти
- къртни лъв която е влюбена кучка-курва
- малката пълничка кристина ричи

има един шибаняк който се мъкне в дом на киното одеон евробг центъра
на около шейсет години
вижда се че е с прекаран инсулт
винаги носи измачкано кожено яке
рядко сако
пускат го безплатно и в трите кина
влиза малко след като филма е започнал
настанява се на ред на който има най-много един човек
често жена
първо зяпа няколко минути
след това се отпуска в седалката и започва да си бие чекии
няколко пъти съм говорил с хората които работят в кината
и те винаги правят едно и също - нищо
когато и този път стана така
точно когато се сниши
му блъснах облегалката с чадъра
бяхме на три реда разстояние
само го чаках да реагира
но той единствено подскочи
не каза нито дума и си замълча
шибан кретен
както обикновено се изниза преди края на филма
с бавна провлачена походка
ние излязохме след надписите
той ни чакаше
позна ме защото и преди съм му правил проблеми
и каза съскайки
“война ли искаш аз знам как се води война”
аз се изсмях и му казах окей
погледнах го за малко
той отново не реагира и си тръгнахме

няколко минути по-късно се обади един приятел
хванах такси и му отидох на гости
прекарахме времето от 20 часа вечерта до 6 сутринта в непрекъснато говорене
хубава диалогична нощ беше
изслушахме двайсетина песни на депеш мод
после пуснахме компилация на майлс дейвис
който се извъртя двуцифрено количество пъти
само чаках да чуя time after time отново
и после
след сякаш толкова малко време
пак

изпих един чай няколко чаши вода и сок от червени портокали
бавно се изпразниха три-четири бутилки вино
ядохме пияни вишни

хванах си таксито точно в 6 и 30
по радиото звучеше losing my religion
после you got it на рой орбисън
и си припявах
/мислех за синьо кадифе
където песента на орбисън е in dreams
и дийн стокуел пее само с устни на микрофона
докато денис хопър не спре изведнъж музиката/

преоблякох се изкъпах се и отидох на лекция в 7 и 30
която обаче не се състоя

цял ден не можах да заспя
настръхвах от главата до петите
побиваха ме тръпки
и никакви мравки
все едно голи охлюви ме лазеха
бавно бавно бавно
и не светът само мислите ми се въртяха
и се стапяха

припомнях си и си записвах какво си бяхме говорили през онези десет часа
четох лежах
мислех си как бързо минават две седмици
усетих колко лекции и упражнения съм изпуснал тази седмица
следващата сряда имаме изпит по естетика
до 9 януари трябва да конспектирам към 600 страници немска класическа философия
въобще не искам да пиша точно това

и не излязох за да гледаме распутин
/алън рикман е лудият руснак/
с едни други приятели

едва заспах
някъде към 23
събудих се към 5
и започнах да чета за инсомнии и всякакви всевъзможни причини за проблем със съня
сметнах колко часа не съм спал - около 40 и няколко
слава богу напълно съм
убеден че нямам синдром
нито на клайн-левин
нито на клювер-бюси

други са причините

днес след упражнението по социология за маркс от 7 и 30
купих за брат ми песен на нибелунгите и шекспирови приказки на чарлс и мери лам

следобедът все пак поспах малко

утре
някак логично след 200 цигари
ще отида в сълза и смях на кафе и цигари
колко искам да видя снежина петрова пушеща на сцената

December 14, 2007 | In Дневник | No Comments

аз съм sin комунист

Posted by admin - 12/12/07 at 10:12:08 am

December 12, 2007 | In Дневник | No Comments

brick нора шанън клут

Posted by admin - 11/12/07 at 02:12:22 pm

преди малко догледах brick
нещо като филм ноар
само че с тийнейджъри
но си има всичко
герой
/манипулативен но с принципи
удрящ и държащ на бой
сякаш излязъл от хамет или чандлър/

фатална жена
/нора зехетнер
тя е на снимката/
мъртва любима
лоши хора
бързи остроумни реплики
само дето са гимназисти
хем е пародия
/пастиш по-точно/
хем е направена сериозно
без евтини смешки
без изнасилване
и цинична надменна ирония
не са изкормили жанра ами са го преработили и реновирали

вчера говорих на един приятел за филмите ноар
оказа се че той не различава ноар от хорър
което без капка мистерия ме уби
не знаеше за клишетата музиката специфичното осветление
не се сети за хъмфри богарт
гледал казабланка
но не помнел актьорът
казах му за умберто еко и мнението му за казабланка
/казабланка е най-най филмът защото смесва почти всички клишета и архетипове на киното/
обясних му че в ноар винаги има загадка и спирала в която са оплетени всички герои
и която лека-полека се разгъва
добрите ноар филми са тези в които това не става схематично
а реалистично и екзистенциално мотивирано
героите не са роботи
а наистина чувстваш виждаш и разбираш защо реагират по определен начин
ноар филмите са тъмни сенчести нощни
понякога не на фокус
често с огледала
с малко светлина но с много дъжд
защото нищо не е изяснено
всичко е една неясна загадка
времето диалогът ситуациите
но накрая
всичко си идва на мястото
или се скапва още повече