гледах айрис /мърдок/

някой ден
по-добре никога
милиардите песъчинки на спомените ще се разтопят
но няма да се получи нито стъкло през което да виждам
нито огледало в което да се оглеждам
тогава вече няма да повтарям като папагал едно и също
за да вбеся за да разсмея хората около мен
/ехо как си ехо как си
фундаментална дисциплина
фундаментална дисциплина/
па - вече ще съм напълно застрелян
ще съм папагал
няма да съм готвач
алхимик с думите
те ще са отрова
голяма грозна каша
която само глух
която само човек без език
би изял

тогава сам бих се изял от срам от всичко
но няма да мога
няма да съм
аз

така че само двама ще влезем с теб в храма


сватбата мина добре
искрено се надявам и с брака да е така
/само трябваше да снимам повече и по-адекватно
но просто забравих и не можех/

таксито първо ме откара до покров богородичен зад хотел родина
но пет минути по-късно вече бях пред успение богородично

в малката църква имаше прекалено малко място
и прекалено много хора
някои от които закъсняха малко

булката беше бютифул
младоженецът също
/подарих им най-хубавото издание на приказки от 1001 нощ
с най-приказни а и бъдещи бебешки пожелания/

церемонията свърши и навън започна да вали
първо дъжд
след това суграшица
накрая и сняг
все някак стигнахме до военния клуб
трябваше да бъде в голямата зала
но в нея имало нещо на оон и затова беше на втория етаж

бързо се настаних до усилвателите и всичко останало
и си включих лаптопа и започнах да пускам музика
сега си проверих плейлистата и общо за цялата вечер
съм пуснал 97 парчета
първоначално се редувах с един

/когато беше той
или отивах да си ям спокойно на масата
или обикалях с цигара и чаша
но предимно излизах на терасата за да гледам как пада снегът/

той по едно време отиде да пуска преди остава в бекстейдж
след това свириха веселите реге унгарци от grave fruit
които бяха фън

взех им плейлистата
най-неочаквано по едно време ме помолиха към 0 часа да спра музиката
спрях към 0 и 30
и половин час по-късно бяхме в галерията на мургаш
където поне 60-70 човека се бяха озовали
пусках музика някъде до 4 и нещо
когато просто се изморих

във военния клуб имаше всякакви хора
главно унгарци и българи
но също и
поляци /роберт - уличен музикант/
сърби /сандра - йога-инструктор от 15 години/
американци /пак сандра - от сан франциско но учи в будапеща
и не знае кои са венсан касел и моника белучи
но се опитва да чете пинчън/
хората бяха предимно нормални
боби мариана и децата бяха супер

по едно време се изненадах повече
отколкото от снега -
когато тя се обади и дойде

заговорих се и с един от китаристите на grave fruit
който не знаеше че кийбордистът на корай йором е българин
и искрено се шашна като разбра че съм слушал анима саунд систем
иначе ми разказа доста неприятни неща
за тяхната пластмасова музикална ситуация

спах много добре
събудих се без махмурлук
гледах малко от сватбеният певец по телевизията
после усетих че ми се излиза навън
избрах си да гледам любовен пир
гледах и малкото останал сняг
имаше паднало дърво до основното училище
в което бях толкова отдавна и някога
филмът беше хубав

нещата от живота - сватба чай книги филми и боза

днес някои ще ходят на остава в бекстейдж
/последно ги слушах на еко протест-концерта/
аз ще ходя на сватба в успение богородично
/ http://www.murgash.com/wedding/about.html /
където алина и александър ще станат нещо по-официално
и после във военния клуб където и ще пускам малко музика
по-късно ще свирят и някакви весели унгарци

/само от мисълта ми става приятно/

вчера отидохме в чайната на бенковски
с други двама от главните участници в сватбата
там свириха васил пармаков георги дончев и арабел караян
понякога все пак ми се случва да се чудя
как дъщеря на може би най-известния диригент на ХХ век
свири в софийски клубове

въпреки че знаех че ще ми донесат три страхотни книги

/ the losers club на richard perez
lost in the funhouse на john barth
и
the dictionary of imaginary places на алберто мангел
на бг преди 5-6 години му излезе великолепната
история на четенето/

се изненадах много приятно

днес аз ще им подаря три важни за мен книги

иначе гледах френска връзка 2
където с няколко години закъснение джийн хекман
разстреля злия наркотрафикант фернандо рей
/който ми е любим от няколко филма на бунюел
и заради това ми беше адски трудно да го взема насериозно
невероятно смешно и пародийно стоеше/

продължават и безумните общо културни отклонения
в лекциите по немска класическа философия
след като попита дали знаем кой е йеронимус бош
/идваше ми да кажа че ако никой не знае
то ние сме глупците на кораба
а той е капитан/
го отнесоха жените еманципацията и феминизмът
според преподавателя това са неща - ненормални
които няма да продължат още дълго
/седях на първия ред и се закашлях неистово
ако продължават тези монолози с глупости
лекторът може да си помисли че съм астматик/
след откровенията
в двора пред библиотеката срещнах
един от по-младите асистенти
с който ни бяха част от упражненията миналата година
той сподели че са оставяли чаша боза
преди лекцията на същия преподавател
когато са били негови студенти
мисля да започна да правя същото
само ще добавям и по шест стотинки
застанали мирно до чашата

ритъмът на дупето


радио вероника решава да умре с тъпа реклама на билборд

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.