shuji terayama












a strange day with pictures of you

онзи ден в ранния следобед
бяхме единствените клиенти на марокански ресторант
пикантни кюфтенца пет салати тестени пурички задушени зеленчуци сосове и ванилов крем
след това имахме среща в градинката на кристал
изминахме разстоянието за петорно повече време от обикновено
влачехме се
като внезапно остарели с петдесет години разплути голи охлюви
които вече рядко минават за хора

купих татко на уортън за имения ден на баща ми

после пихме малинов сироп
/там пускат само стинг/

изпуших една насмешливо носталгична цигара в двора на френската

вчера след блъди мери и много изпити поеми на георги рупчев
бях на завръщане на алмодовар
и съвсем забравих че трябваше да съм на нещо като премиера на един филм в клуб до орлов мост
днес се сетих

сега разглеждам графични новели/комикси

a strange day е любовна история за момче и момиче
които искат да си купят новия албум на the cure
но магазинът е затворен
и някак се налага да се запознаят
вече има и нещо като продължение

няколко снимки

нещо се удря в прозореца
след малко се удря отново
отивам да видя какво е -
скакалец на перваза

седя на пейка в градинката до народния
срещу мен мъж масажира гаджето си
докосва някакви така наречени отпускащи точки
и тя се отпуска
на съседната пейка са момче и майка
тя е с лъщяща мазна коса на слепнали се дълги кичури
момчето също
тя е мрачна и сякаш нещо я яде отвътре
момчето е на прага на нервна криза
стиска си ръцете после криви пръсти
които се огъват и опъват
и й крещи с разплакан глас:
“ще видите ще ви покажа вие сте виновни
никой друг признай си ужасна си”
обувката на майката почти е паднала
но по-скоро тя ще падне
отколкото дума от устата й
провалът е нещо толкова обикновено -
като трева поникнала в асфалт

мъж ходи на зиг-заг по тротоара на джеймс баучър
не е пиян не залита не са му променени зениците
просто се опитва да хване сянката

циганин ме пита кога ще дойде трамваят
и дали мога да му помогна да си качи някакви железа
говори на правилен български с тъгата на пенсионер
помагам му
той ми благодари

в трамвая някакъв мъж си гледа обувките
мислите му са като футболна топка
спират ако не ги подритва настойчиво
прокарва пръст по скъсаните си обувки
веждите повдигат изненадани бръчки на челото

пия блъди мери
после горещ шоколад
много черно-червен чай
много думи и литри с двама приятели

дим пепел и други любовни остатъци

тази седмица се видях с жена която познавам от седем години
/първата висока около мен
около метър и деветдесет е/
не се бяхме срещали поне година и половина
тя се беше променила
според нея аз съм пораснал и чертите ми се изменили
говорихме за наркотици спорт стави колена лакти секс книги писане филми спорт спомени метаболизъм кръв
тя леко се самоунижи
/имаше защо/
каза че е темерут и че се плаши от планове

днес е излетяла и няма да се видим
не знам колко време

има нещо като абсурд - като уютна бездна:
в това да усещаш как миналото ти се е изплъзнало
и пред теб седи друг човек който населява същото тяло
което ти е било близко
толкова е различно че е почти както преди
/абсурд и парадокс/
спокойно е и няма ненужен ентуасиазъм фантазии и желания
просто приятна унасяща инерция
която повлича диалога в позната посока
за да излети накрая всичко да се разсее
и да се чудиш къде отиде магията
защо съм бил така опиянен от една реалност
в която хората си тръгват и излитат
даже без да се сбогуват
така както димът отива нагоре
пепелта надолу
без дума да си кажат
сякаш никога не са били едно
в горящата цигара

и сега ми се пие блъди мери
след като погълнах
сок от грейпфрут и ябълки
черен чай със сметана
айрян

купих си албуми -
за котките в живописта
за еротичното кино

слушам новия на пи джей харви
пее ужасно високо и свири на пиано
но е тя
не е заприличала на никаква тори еймъс

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.