see you at the bitter end of bed

концертът на пласибо ме вдигна /it got me high/
но не беше като еуфорията от миналия път
тази снимка е от пресконференцията преди 4 години
малко преди да гушна браян

все пак бях доста горе защото след като свърши си спомням
че около залата танцувах на импровизиран пилон
и даже глупавите простотии на едно дете свързани с неин приятел люлка и гърчене
не можаха да ме издразнят

ето и две снимки от хамбара когато беше смешният дебат за лит конкурсите

ето и две от премиерата на книгата на александър секулов

изгледах последния епизод на сопранос
Тони Сопрано
един от най-любимите ми филмови мафиоти
умря по най-добрия възможен кино начин – точно на фразата don’t stop от песента на journey Don’t Stop Believin’
екранът стана черен и се задържа така няколко секунди преди надписите

и днес и вчера слушам десетки пъти една песен от филм със стив маккуин
лежа на два стола на балкона
гледам витоша и в главата ми безмоторни стари мисли правят лупинги и безкрайни спирали без да спират нито за секунда

саундтракът на дейвид шайър
(който е бил женен за сестрата на копола която играе в кръстника) към зодиак ме накара да се разтърся за диска ми с музика на бърнард хърман към филми на хичкок
намерих го после си свалих още негови неща
прегледах отново култовите начални надписи на сол бас за филмите на хичкок и скорсезе

купих си дневникът на фрида кало

обикалях с един приятел по улица будапеща да търсим фото общество или нещо такова
но най-вероятно това място е не на улицата
а направо в града със същото име

онзи ден вечерта на една тераса до площад славейков празнувахме имен ден – свети юда брат господен

вчера стлк имаше рден
отидохме в чайната където потънахме в мате
после на караоке и накрая в табако

вчера гледах мъртвешки танц в сфумато
имаше нещо сбъркано
текстът на тази пиеса на стриндберг не звучи така

след малко ще отида да гледам новата банда на оушън

летни трейнспотинг тропици и трипове в с.

взе да ми писва всеки ден към 16 или 17 часа да притъмнява и да започва да вали
някак тропично е
но винаги се притеснявам за гръмотевиците нета кабелите и всичките компютри вкъщи

вместо да четат по средновековна философия
очите ми отскачат от страниците
мислите ми бягат към други книги
особено обсебващо важно ми беше да намеря едно определено писмо на рембо
след това затърсих цитат на арагон за интересното му мнение за наркотиците
/не си бях отбелязъл страницата и прегледах половината книга
преди да го намеря/
не мога за толкова малко време да хвана в главата си десетина века философия
и да не се притеснявам от хаоса и мешавицата които възникват
и /не/съзнателно бягам
към припомняне на любими полузабравени неща
към епизоди на д-р хаус

вчера след като вечеряхме с приятели
изпихме бутилка бяло вино
гледахме бил бейли д-р хаус и за пореден път чарли еднорога
отидох в лесбийски бар където беше супер смешно забавно

/първо исках да отида на джаз
но не ми се даваха десет лева вход
след това за друг клуб се оказа че ми трябва резервация
а трети бар пък затваряше рано/

и прекалено пълно със слаби стегнати момичета и жени -
с къси коси
остри черти
и строги погледи
когато не танцуват и не се целуват
/имаше и момичета които не бяха такива но не ги помня -
избирателна естетическа памет/

по странен начин поне за кратко се сдобих с фланелка с юън макрегър в ролята на тъй любимия марк рентън от трейнспотинг
ти-шъртът си има всичко - оранжевият надпис шрифтът и снимката на рентън е най-подходящата
трейнспотинг ме подсеща за една въздушна пушка за кучета и стопаните им
и за връзката между тези неща когато се намират в парк
ех летни асоциации свързани и със сливането на сик бой и рентън в една реална личност

утре е изпитът по средновековна
утре е и концертът на пласибо
/първият им в софия съвпадна с важни неща преди години/
утре си идва и стлк от париж

след утре най-сетне ще напиша текст за двете седмици в париж
първо за едно списание
малко по-късно ще кацне и тук

когато се учи по средновековна философия - не се четат само учебниците

в понеделник нова генерация партито беше готино
макар пет пъти за четири часа да пуснаха суета и човекът змия
тръгнахме сме си с един приятел на бергология
точно на “ангели черни” секунда преди другата дума с ч /укат/

вторник -
гледах десетки епизоди на д-р хаус/холмс
четох с висока скорост един от двата немски учебника по средновековна философия
и си купих фланелка с цитат отпред:
when the Inuit go fishing, they don’t look for fish
това е поредната метафора свързана със симптоми и диагностициране на болест - от 17 епизод на първи сезон
в надписите инуит беше преведено като ескимос
и с леки пръстчета беше потопена гренландия /най-големият остров на света/ и неговото коренно население
но нищо
продължението на метафората е
“Why, Dr. House?”
House: “They look for the blue heron, because there’s no way to see the fish. But if there’s fish, there’s gonna be birds fishing…”

пациентът е чернокож сенатор и кандидат за президент
но диагнозата за кампанията е ловко поставена:
“Trust me, you’re not going to become President either way. They don’t call it the White House because of the paint job.”

сряда -
премиера на александър секулов
след това две бири и полу-уговорка според която май пак ще заиграя тенис

четвъртък -
забавен дебат в хамбара за литературни конкурси и награди
аз си мълчах и си играех с фотоапарат
за разнообразие потропвах и с чадъра

днес отново гледах много д-р хаус и мисля че имам сериозен проблем но лесно мога да се излекувам
изгледах втори и трети сезон
и просто ми остава да мина целия първи
след това идват приятното четене за/на боеций бонавентура тома бернар окам анселм и цялата останала глутница

im afraid of americans

шумни хеликоптери прелитат
тъпи президенти кацат
гнусно е и im afraid of americans
http://youtube.com/watch?v=uUJK4OpX2aQ - трейлър на the departed с песента на бауи за фон
добре се връзва
god is an american + the american president is a gangster
жалко че поне не е харизматичен като джак никълсън
а е дебил с картофено лице

вчера гледах the history boys
нещо като dead poets society с всичките цитати на одън и ларкин
но е една разказвателна епоха в киното по-нагоре -
има страхотна пародия ирония и сарказъм
но има и искрено съзряване и страхотно обмислен сантиментализъм
саундтракът е също супер - от ню ордър до дъ кюър та през рахманинов

онзи ден бяха костенурките нинджа
защото все пак си спомням първия анимационен сериал още от детската градина
но настоящата анимация е горе-долу почти тотална мисля да кажа аха кажи-речи тъпня
единственият плюс са гласовете на ъпсурт-ната тройка

след това имаше хубаво четене в червената къща

послед дойде ред на новия тарантино който на бг е преведен като бибрутално: разходка смърт
тарантино отново е себе си
пържи се в собствен сос
и много ме иззабавлява
цитира се непрекъснато - като се почне с биг кахуна бъргър масажи на краката и се свърши с дългите диалози
които този път за разлика от глутница кучета и криминале са между жени
гледано от специфична позиция този филм лъха на феминизъм :)
особено в края
естествено и самият куентин се появява и сценичното му присъствие е по-безумно тухлено и оплешивяващо от всякога

новият албум на unkle - war stories
е изненадващо рокаджийски и абразивно агресивен

днес има нова генерация парти във фенс от 22 часа

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.