сняг не вали и от строежа е шумно

днешното неделно почистване и подреждане на книги завърши
много книги малко място

вчера пихме чай - масала и черен с карамел
подарих й въображение и рисунка на фрай
/роджър не нортръп/
с розовата корица

стана после студено
ръкавиците бяха нужни
да скрият и стоплят почервенелите пръсти
аз пуших пих и ядох хвърлях мръсни бели салфетки
лиснах айрян върху един билборд на раковски
това ми е тихата бяла зима

моите двама любимци


факирa патица се е качил на главата на малкия уплашен писльо -
той е продукт мунк и на http://www.philosophersguild.com/ - гилдията на безработните философи
които в най-лошия случай ще са мои добри работодатели
една приятелка от лондон ми го прати
благодаря

не мога да опиша колко

още една отпразнувана годишнина на една седмица в софия
клубът беше пълен с ужасни хора
любимата бутилка свърши бързо
по пътя за вкъщи мислех за закона на трите грейпфрута
но за съжаление го забравих

вчера бях порядъчно разпльокан
гледахме мъжът без минало в приятно празна зала
купих си най-сетне поезията на пазолини

бях на ужасна изложба с хайку и снимки от япония

ще ми се да разменя сламката с теб или прати ли го тя вчера

преди да се видим със сестра й и да изпием две водки в два бара
с ника бяхме на две изложби:

- в червената къща подминахме всички комунистически чушкопеци
повечето от които всъщност спокойно си съществуват в пазарната икономика и никак даже не са изчезнали но айде
и се качихме до зала пеша николова
където първо си помислих че освен изложба има и пърформанс
ама не - едни жени просто си бяха събрали столовете в кръг и разговаряха
в центъра на кръга имаше рисунки като че ли детски
по стените висяха фотографиите на японец дошъл да снима бг балерини
няколко снимки наистина ставаха
имаше и закачени размисли на автора
в един от тях казва че балерините от малки живеят в красотата защото пристягат косите си
така е
винаги опъват скалпа в невъзможно стегнат кок
като японки

- в софийска градска е Нито бял куб, нито черна кутия
с нея се отбелязват 11 години от основаването на института за съвременно изкуство
на входа е женският килим на мариела гемишева - десетина мръсни бели рокли съшити една за друга
припомнихме си плаката на мудов за мусиз
малевич в нова версия - по бяла разграфена повърхност бяла мишка на черен фон който е бял в заглавието
видяхме как на запис александър кьосев яде супа
и най-вече недко солаков
и изписаното от него с всякакви отпадъци върху две стени
NULLA ARS SINE PURGAMINE
НЯМА ИЗКУСТВО БЕЗ БОКЛУК

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.