Стефан Иванов

отваряне на сетивата

Posted by admin - 18/07/06 at 07:07:41 am

днес отпътувам за 4 дни в планината ммм
май преди около месец и половина се събрахме шест-седем човека и писахме за сетивата в хасиендата на един познат
за всяко сетиво имаше предмет/обект/нещо
средно имахме по десетина минути за писане
приятно парти се получи
ето ги моите шест:

1. зрение - снимка

тази снимка
държана от мъж
може би е като патерица
поддържаща миналото

зад нея като патология като изменение
май стои бащата или синът
не се разбира

носталгията е болезнено завръщане
но може би мъжът е мазохист и
обича да цикли върху болката си

може би притопля в паметта
като в овехтял раховец
майка си преди да се
превърне в снимка от некролог
може би сглобява в пъзел
картини от баща си преди той да се
разбие с празната бутилка ракия пред портата

може би рамката е по-важна
ако съдържанието е само преживяна смърт

2. слух - музика – anouar brahem

друсан до пясъчника да пиеш пясък

пустинята да те обземе
като смъртоносно бреме
и да ти се привиждат пясъчни духове
избиращи душата ти за бърза закуска
обиращи и изтръгващи я
опитващи я с езиците си
преглъщащи я с очите ти
и оставящи сърцето за десерт

тогава за да не те смаже уж
лекия пясък със смъртоносните видения
на помощ ти идва халюцинация за жената
която не само си чакал но и която
като чакал си преследвал
за да докоснеш с език двете й дюни
за да пиеш от епилирания й от палми оазис
о и не само да пиеш

тъжно но факт
последното ти питие ще бъде
горещо като последна цигара

3. вкус - питие – ром Havana club

отровено отражение

чашата ми с ром е като роман
който никога не би се случил на циганин

тъжно и тъпо ми е
нищо че нещо ме реже отвътре

горчиво и сладко ми е
и потъвам докато удавям глътките

няма на кой да се обадя
няма с кой да говоря
няма кой да докосна

освен разгонената безлюбовна котка
която гледам в огледалото

4. мирис – канела

сътворение

да дъвча устните на канеленото момиче

да не мисля за песента със същото име
да не ми идва на ум че вагината
ми напомня предъвкана дъвка
да не си спомням порцелановия естет
чиито педикюрни нокти ми подават парченце канела

само с момичето да обменяме слюнка настояще и себе си
достатъчно е
да няма преди и след
да бъде сега и да пулсираме
като в онова безкрайно божествено начало
в което се понесло словото но не над бездната
пълна с фотографска тъмнина
на отворената за целувка уста

5. докосване – нож

любовта за мазохистите
е да режеш парчета от себе си
да даваш допълнително
без то да е искано

но любовта може и да е по-остра
да те кара да режеш очи под луната с бръснач
да те кара да спиш с близначката си
да те кара да избродираш инициалите си върху задника й
да те кара да правиш секс с най-добрия си приятел пред нея
да те кара да се обесиш за да ти е най-твърд в живота ти

да ни кара
мен и нея
да ни кара
да правим секс в пълно мозъчно любовно затъмнение
в тъмнината на слънчевото затъмнение да го правим
и за да дойде най-големият О
да се застреляме в сърцевината на момента
под погледа на черното слънце

после да повторим
с ехо

6. шестото чувство

6тото чувство е
6тото чувство е
6тото чувство са
три шестици
антихрист за рационалността

да набереш телефон със затворени очи

Posted by admin - 16/07/06 at 11:07:12 am

чета автобиографията на марлон брандо
купих си още целувката на жената-паяк на мануел пуиг която май също ще е много филмова
почти написах статията която трябваше да напиша
вчера излязох само за да изям една поничка и да изпуша две цигари
днес искам да изляза за малко повече
ходи ми се и на кино

живот без смърт

Posted by admin - 13/07/06 at 12:07:23 pm

научих се да превеждам пари по банков път
става с обикновена зелена вносна бележка
мразя администрация бюрокрация и всякаква друга цивилизационна кастрация
но все пак трябваше да го направя

трябва да напиша някаква статия
каквото си измисля
мисля това да стане утре

вчера минавах по графа за десети път
в блока точно до попа някой беше надул толкова силно пинк флойд
че издухваше образа на витрините гадните пички и смотаните копелета които се влачеха наоколо
спрях и слушах
свалих си черните очила и гледах широко отворените прозорци и леко подаващите се сиви пердета

преди години си мислех какво ще стане когато някой от любимите ми актьори писатели музиканти умре
сега разбирам какво става
разбирам че са живи

вземете буковски например
вече не човек
не и плът
само кости
за този който го е чел истински
той е джинът с поезия в очите и проза в двете надвесени над пишещата машина ръце
той излиза от всяка изпита бутилка джин уиски водка
и така ще бъде винаги
само трябва да има читатели

wish you were here

Posted by admin - 11/07/06 at 09:07:06 pm

сид барет е починал
даже вчера си говорехме как е свирил със запалка на китара

Search