Стефан Иванов

ха-ха

Posted by admin - 21/05/06 at 10:05:46 am

От дълго време отбелязваме значимостта на прекаленото драматизиране на явленията, предизвикано от масмедиите: обстановката на криза, несигурността в градски и световен мащаб, скандалите катастрофите, сърцераздирателните интервюта и под привидната обективност, новините разчитат на емоциите, на “псевдосъбитието”, на сензационното клише, на напрежението. Но много по-малко внимание обръщаме на едно явление, което също е ново и в известен смисъл противоположно, при това присъстващо постоянно в ежедневния живот - всеобщото разпространение на хумора. Все повече рекламата, телевизионните предавания, лозунгите по време на манифестациите, модата приемат хумористичния стил. Комиксите завладяват до такава степен читателите, че продажбите на един вестник от Сан Франциско са спаднали катастрофално поради това, че престанали да публикуват комикса на Шулц “Дребосъчетата”. Дори сериозни публикации се оставят да бъдат повлияни от тази атмосфера. Достатъчно е да се прочетат заглавията или малките заглавия в ежедневниците, седмичниците и дори тези на научните и философски статии, за да се уверим в това. Строго университетският стил отстъпва място пред един по-раздвижен тон със закачки и игра на думи. А изкуството, изпреварващо всички останали произведения, отдавна е превърнало хумора в своя съставна част. Невъзможно е наистина да освободиш произведенията от техния хумористичен заряд след Дюшан, антиизкуството, сюрреалистите, театърът на абсурда и др. Но явлението не може да се вмести само в целенасоченото възпроизвеждане на на хумористични елементи, дори когато става дума за масова култура, явлението обхваща неизбежното развитие на всички значения и стойности, от секса до тези, които ни заобикалят, от културата до политиката, при това въпреки волята ни. Постмодернистичното безверие, неонихилизмът, които се проявяват, не са нито атеистични, нито унищожителни, те са свързани с хумора.

това са страница и два реда на книга издадена през 1983
от години ми се струва алтернативно да си сериозен
но все пак не мога да не съм и идиот с чувство за хумор и /само/ирония

сссссссссссссссссс

Posted by admin - 21/05/06 at 10:05:18 am

бях на 2 премиери:
- георги илиев - животът и смъртта на господин илиев
/не е мъртвият г. илиев
този нямаше дупка на главата/
- кръстю кръстев - дзен под кедъра
/преди 4 години бяха излезли негови коани в лит. вестник
http://www.slovo.bg/old/litvestnik/205/lv0205002.htm
когато трябваше да пиша пеферат по източна философия за дзен коаните се сетих за него
когато му казах за това човекът се зарадва/
ето един хм коан/миниатюра
Мутантът Крум донесъл на учителя два патладжана и казал:
- Учителю, притеснявам се, толкова време разговаряме с теб и пак не разбирам света!
Учителя Кръстев извадил една пчела от брадата си и казал:
- Не бой се, ще започнеш да се притесняваш истински, когато го разбереш.

изпуших три джойнта на фона на джой дивижън на шестия етаж на една от най-известните сгради в българия

предните дни бяха много екзистенциални
патологична ревност

аз не мога да правя почти нищо
само гледам сериали и по-точно семейство сопрано
сетих се че преди месец-два в сп. лик бях чел интервю с филип джиан за сериали:
как се постига добър сериал?
не бива да се страхуваш да хлътнеш с двата крака в клишето. телевизионият сериал винаги тръгва от някое клише: важното е след това как ще го надскочиш. в туин пийкс на дейвид линч, според мен прародител на най-добрите днешни сериали, се тръгва от убийството на лора палмър. убийство, разследване: клише. но веднъж разположил това, линч се впуска в интересни отклонения, психологически и други, и точно в това е силата на сериала. сещам се и за епизод от семейство сопрано: дребни гангстери търсят някакъв тип, забягнал в гората. те се изгубват и целият епизод се развива в тяхната каравана: нощ, студено им е, те обсъждат ситуацията и това е всичко. съвсем по бекет. в една книга би било невъзможно: би нарушило ритъма.
/странното е че аз гледах същият епизод на сопрано вчера преди да си легна - 3 сезон 11 епизод/
кои са любимите ви сериали?
туин пийк, разбира се… но най-вече семейство сопрано, който е невероятен залог: сериал без централна история, защото в семейство сопрано няма история, а истории… силата на тези сериали е, че усещаш истинското удоволствие на авторите от писането и поставянето. режисьорите на семейство сопрано си задават истински киновъпроси.

иначе бях и на музикален салон за жените композиторки

залъгващи/отвличащи съзнанието ми факти

Posted by admin - 17/05/06 at 05:05:26 pm

- паскал киняр може да дойде догодина в бг
- жан бодрияр може би ще се появи още тази година
- шифърът на леонардо е с премиера тази седмица

- тълпите са тъпи неодушевени дървени талпи
- тълпите не са чели махалото на фуко
- тълпите не бъркат жан-бернар-леон фуко с мишел фуко
- просто не ги различават

- в рим котките се радват на масова любов
- в рим почти липсват и бездомни кучета
- пазолини наистина е бил зверски убит

- сирените преди поне са били жени
- днес са само шум
- днес факултетът ми има факултетен празник

- времето се стопли
- жените се разсъблякоха
- мъжете се разсмърдяха

- имам мравка-квариум със син гел който мравките могат да дълбаят и ядат
- но улових само 7 мравки
- мравка-квариумът не ми харесва особено

- като мравка съм
- дълбая нанякъде в синята планета и понякога въобще не разбирам за какво става въпрос

планина/20/лула+кино

Posted by admin - 16/05/06 at 11:05:21 am

добре беше край мальовица
без интернет без хора
изслушах 27 доклада за смъртта
/все пак не бях съвсем на почивка
а на конференция/
по три сутринн и още три следобед
разреждах ги с разходки с малко четене с мартини с музика
хубаво беше

в събота станах на 20 години
посрещането беше странно
в 00:00 часа в събота спрях музиката
и ми пяха хепи бъртдей
в петък пусках различни дискове от 9 до 3 сутринта

прибрах се наистина хепи
/въпреки всички вътрешни борби и противоречия/
ника ми подари пеуанска лула
която поради ексцентричността й не мога да ползвам много често в социалната центрирана среда
гледахме ро.го.па.г
после я изпратих

в неделя гледах всички утрини на света

има още много
като това че вече се сдобих с 246-те word страници на книгата на една жена
но не е важно

Search