Стефан Иванов

the doors & охрид & риба & михай

Posted by admin - 17/04/06 at 07:04:51 pm

бях на the doors tribute и в интерес на истината беше готино
непозната за мен бг група изсвири сносно десетина парчета
вокалът пееше много морисънски с хъс крещене и екстаз
единствената голяма тъпотия беше преди свиренето - в клуба имаше проектор и екран на който вървеше гаден концерт на гари мур от монстърс ъф рок еди-коя-си година
като се прибрах и гледах новите неща качени в аренабг.ком
видях че същият ден е качен смотаният концерт

иначе в охрид беше много разтоварващо
вода вода вода вода
спокойствие без вълни
много църкви параклиси манастири
и риба - рибна чорба печена риба пържена риба
и по едно време ми стана смешно докато ядях розовата като сьомга охридска пастрьомка
смешното беше че в християнството месото на рибата е оправдано заради езикова игра - ихтис означава риба на старогръцки и е абревиатура/акростих на Иисус Христос Божия Син Спасител

другото нещо с което се забавлявах бяха номерата на колите
но за това няма да пиша ами ще сложа снимки днес или утре

пътувайки дочетох и носталгичното пътешествие на унгареца михай из италия
накрая той се отказа от самоубийството и от леталната среща с ева тази негова първа любов в живота му и същевременно фантазирана като хетера на смъртта
последният параграф на книгата:
Баща му заспа и Михай погледна през прозореца, в лунната светлина се опита да различи очертанията на тосканските планини. Трябва да остане жив. И той ще живее, както плъховете сред руините. Но все пак ще живее. И ако човек живее, тогава винаги може да се случи нещо.

спокойствие и само спокойствие - да бе

Posted by admin - 11/04/06 at 07:04:07 pm

едно изгубено говедо се намери поне виртуално по мейл
и ме успокои ама толкова съм му ядосан
и не съм само аз лелеееее
още малко и щяхме да го издирваме с полиция
наистина лудо безотговорно леке

иначе утре вечерта пътувам за охрид
чета си тези дни антал серб
и гледам култови сериали - анимационни американски сатирични саркастични
и съм на приливи и отливи и ремисии и цикли във всичко
например в музиката:
ту слушам
The lunatic is in my head
You raise the blade, you make the change
You re-arrange me ’til I’m sane.
You lock the door
And throw away the key
There’s someone in my head but it’s not me
ту кресливата агресия на yeah yeah yeahs -
Boy you just a stupid bitch
and girl you just a no good dick

тази вечер може би ще отида на the doors парти

по зелените поля много цъфнали цветя /////////////////// за любимата червените белите са за умрелите

Posted by admin - 09/04/06 at 11:04:35 am

Well, the past is gone, I know that. The future isn’t here yet, whatever it’s going to be. So, all there is, is this. The present. That’s it.

и това не го казва някой будист или даоист
а американец /нещо като дон жуан и дон джонсън/ от американски филм пълен с уж етиопска музика
и баскетболни табла

гледах го за втори път на кино
жалко че режисьорът не прави нов филм

вчера си говорих за звягинцев с един приятел който в момента е доста далеч
и за сметка на джармъш звягинцев прави нов филм

психоаналитик 2

Posted by admin - 08/04/06 at 12:04:39 pm

нередактиран вариант на интервюто от сп. егоист 110

Теодора Петрова, юнгиански психоаналитик на частна практика, интегрира изкуства /танц, игрова терапия с пясък/ в психоанализата, член на Международнита асоциация по аналитична психология, завършила Софийският университет, възпитаник на К.Г. Юнг Институт в Сан Франциско (личната й анализа е била шест години и половина), член на редколегията на списанието на Института, гостуващ преподавател в автономен университет в Лисабон

По какво се различава психоанализата на Юнг с тази на Фройд и Лакан?

Те всички принадлежат към дълбинната психология. Приносът на Юнг към психоанализата е неговата концепция за колективното несъзнавано и архетиповете. Юнг е от втората генерация в психоанализата, ученик на Фройд. Таткото и синът и синът, който се отделя и тръгва по своя пътека.
В сравнение с класическата психоанализа, която набляга на регресията към миналото, към ранното детство, юнгианската анализа е ориентирана към настоящето и бъдещето, към една по-цялостна картина свързана с културата и с общочовешки значения и смисли. Това ме привлече към Юнг след като завърших психология и културология. Неговата енциклопедична мисъл много ми допадна.

А в чистата практика каква е разликата?

В индивидуалната практика с хора няма съществена разлика. Предпочитаната работа е лице в лице, но и кушетката не е изключена. В самата юнгианска школа са се оформили две течения – архетипово и развитийно. Второто е под влияние на класическата психоанализа на Мелани Клайн, на Фройд и колегите в това течение предпочитат да работят няколко пъти седмично с пациенти, което е сравнително по-различно от юнгианския модел на един път седмично.

Какви хора идват при вас?

И деца, и възрастни, така че най-младите ми клиенти са на 3-4, а най-възрастните са на една по-напреднала възраст, но в България най-често търсят помощ сравнително млади хора между 30 и 40. Това не е случайно, самият Юнг нарича своята психология – психология на зрялата възраст. Той смята, че тогава се проявява върешен стремеж към цялостност, към индивидуация. Иначе идват хора с всякакви проблеми. Хора в критични фази на човешкия живот или с емоционални разстройства, нарцистични тенденции, депресия, анорексия, булимия или някои много специфични неща като трихотиломания – натрапчивото скубане на косми.

Как психоанализата помага в преодоляването на тези кризи и състояния?

Ако тръгнем от понятието дълбинна психология, ние работим дълбинно, т.е. лечението не е насочено към самия симптом, колкото към цялостната картина и личност и се работи с дълбинен, несъзнаван материал и обикновено на принципа на допълването се дава една друга перспектива на заболяването и на самото лечение. Другото важно нещо е създаването на сигурна и свободна среда, известна в нашите среди като „контейнер”, където да се случат всички тези процеси на трансформация. Важна е и мотивацията на човека, който идва да потърси помощ. В психоанализата са познати и термините на пренос и контрапренос, това са отношенията, емоциите, които свързват клиента и аналитика и те се развиват и на съзнателно, и на несъзнателно ниво. Идеята на Юнг е, че несъзнаваното не съдържа само някакъв потиснат материал, а той е като една съкровищница на ценности, неща за които ние не сме осъзнати. Анализата се опитва да намери изтласкания вход на съкровищницата. Съзнанието и несъзнаваното приличат на айсберг, съзнанието е върхът, а долната част е невидима.

Как хората разбират психоанализата в България?

България е все още в началото на своята психоаналитична традиция. В Америка това е част от културата и всекидневния живот, има даже и множество шеги свързани с това. Там се наблюдава и нещо като еклектизъм, все повече се говори за дълбинна психология въобще. Школите се запазват, но има много срещи и конгреси и се оказва, че някои школи стигат до изводи и идеи, които са открити от други школи и принадлежат към тях, така че аз самата съм склонна да говоря за дълбинна психология.
Ако има интерес към психоанализата, той трябва да се задълбочи в хората и да се потърси личният опит, той е изключително важен и за тренинга на психоаналитиците.
Имам една любима фраза на Юнг, който казва – „да, много хора знаят, че имат комплекси, но малко знаят, че комплексите имат нас” – това отново е свързано с несъзнаваното и ковчежето с ценности, до което винаги, ако поискаме, можем да имаме някакъв достъп. Всъщност анализата се стреми към диалог с несъзнаваното и интегрирането му в ежедневния живот и комуникация.

Search