леле какви сутрешни изненади

христо калчев е починал

ям котешки езичета
от години не съм ги облизвал

баба ми която е след 70-те чете чужденецът на онзи носител на нобел

да бъдеш роб

гледам картини
тази се привиждаше на един литературен герой

сатаната хвърлящ семена се беше разположил край пражката катедрала вит, вацлав, войтех

мислех си и
за прерафаелити
за данте габриел росети
за параноично-критичния метод на дали

купих си книжка за италианската художничка артемизия джентилески

това не е нейно ами на същия по-отгоре
бил е близък с бодлер мюсе маларме готие

вчера гледах ад на танович и еманюел беар беше о меко казано хубава но филмът беше тежка драма

ходи ми се отново в свети вит

два филма за два дни
стик номер 3
музиката на истанбул -
преди прожекцията свириха баба зула
а дядо кито а.к.а. директорът на фестивала дрънкаше същите рекламни глупости и комунални шегички и крещях няколко пъти срещу неговата нагла и неоправдана узурпация на филмово и всякакво друго ценно време

и двата филма бяха хубави
не е във филмовия език на стик номер 3 да кажа каквото и да е
но ще го кажа
в него сюрреализмът не е измислен насилен въобразен сънуван
той е реалистичен до допир
колкото е реалистично двама човека които се обичат да тежат нула килограма върху кантара на делничния дефектен живот
тежат нула защото са в друг свят

музиката на истанбул документално разказваше за трипа на басиста на айнщюрценде нойбаутен до босфора и за археологическите му музикални открития
трябва да се гледа

в пепелник

психоаналитиците вече отминават във времето
засега привърших с тях
единият
/с който поради наличие на коректност от моя страна се видях няколко пъти за да му чуя забележките върху редакциите/
- лаканианецът - ми разказа детството си
/малцинство в малцинството и после премествайки се някъде другаде - същото/
разказа ми и за един главен редактор интересни неща
и за вилхелм райх /този ездач на диви коне/
и за лакан по бибилиотеките /за похода за похода/
уф и още много неща ми говори и даже ми подари юношеството на патрик деларош

иначе вчера беше и женският музикален салон
и беше приятно и света хилдегарда от бинген не е чак толкова едноизмерна
и един от неотговорените но поставени въпроси беше:
защо композирането се свързва с мистиката и екстаза?

гледахме ду-ууп
френски годарски филм за загубеняк с борсалино и мацката му която уж била българка

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.