.

вцепеняващ ден
странен дълъг
малко смотан семинар с тема началото на философията
засрамващо преживяване край големи кристали
и поразяваща приковаваща постановка оствила ми минорен за дълго време
все още съм под влияние

сега ще заспя на чистия бял чаршаф
толкова много свободно време тези дни
плюс
но плашещ

мишел

за пръв път ще трябва да чета фуко по задание на университетски преподавател
това ме кара да се чувствам приятно

край

случайно вечерта свърши забавно
бях жури на лига на разказвачите за да не ми се наложи да отказвам десет пъти
чарли който биде водещ ме представи като интелектуалец
историите бяха ентъртейнмънт и ниско калорични от литературна гледна точка
но все тая

и ваня щерева разказа история
но отиде чак на трето място
сетих се че писах анотация за романа й в една седмица в софия:

Ваня Щерева издаде дебютен роман – „Образцов дом”. На промоцията, в култовото от началото на 90-те арт-място - „Ла Страда” - имаше хора, всякакви и все различни. Някои от тях (Руши, Елена Бозова, Катерина Евро, Диана Алексиева) бяха на сцената и прочетоха откъси от книгата. После авторката, с помощта на Жоро от Остава, изпя и изсвири песента-саундтрак към книгата. В нея са запечатани отиващият си комунизъм и смело настъпващите млади жени от новото, странното, различното тогава, а и сега, поколение. Описани са с цялата възможна (само)ирония, лека (не)сериозност и поетичност спрямо живота, но зад тези видими белези се крие автентична откровеност. Ако си непредубеден и идеален читател, книгата може да ти подейства като изгаряне с цигара. Първо те стряска и парва, после свикваш и даже не усещаш болка, а накрая, след време, ти остава белег и спомен.
Книгата е придружена от диск с едноименната песен, клип и писмо, написано на ръка - лично за теб.

прибрах се весел и със скептична еуфория - парадокс

и сега когато седнах да пиша ми се обади близка приятелка която учи във франция
и ми каза колко е самотна
че няма даже на кой да каже че е гледала хубав филм
пуши гледа отражението на пламъчето и ми говори думи
за пианото в къщата на лудата хазяйка
за скъсан чорапогащник на бетовен 8 симфония
и така говорим 28 минути

казваме лека нощ
батерията пада с края на разговора
гася лампата
това е
край

http://www.slovo.bg/pisateli/index.php?ar=1262

Всеки има различна гледна точка за годината. Смятам че тепърва авторите от поредицата „Бърза литература“ на „Жанет — 45“ ще покажат истинските си лица. В нея е представено едно обещаващо дарование — Стефан Иванов. Млад и талантлив поет. Искаме или не, лайф стайл литературата съществува. Не е нужно е да се борим с нея или за нея. Просто трябва да пишем добри книги.

Силвия Чолева

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.