Стефан Иванов

ранният следобед умира от раните си

Posted by admin - 27/06/05 at 11:06:41 am

ужасни случки със сестри в болницата
ако бях там сигурно щях да ги набия
но не съм в същото положение
и сигурно ако бях зле щях да бъда
с по-зеленчукови търпеливи реакции

косата е мокра
свалям аладин с 90к/сек
намерих си записки за дзен или хвърлянето на камъчета
към три и половина навън към ндк
и после за пуканки за да си взема дипломата
като на корни филм

92 съня в една нощ и три картонени/картофени куфара

Posted by admin - 27/06/05 at 08:06:27 am

сънувах че съм в ориндж
виждам трите части на тълс лупър на двд
в странни кафяви и сиви картонени кутии са
във всяка има пластмасови играчки на феноменалните
или желирани бонбони карти книжки
но никакви въглища уран или дискове

преди това се бях събудил в 4:20 с идеята за секс в главата

пълнолуние ли е
пълната с всякаква белота луна действа странно

и

котките се коткат защото са кът

angelic conversation се свали със сонетна поанта

Posted by admin - 26/06/05 at 08:06:18 pm

По своята същност дневникът не е изповед, нито разказ за самия себе си. Дневникът е Паметник. За какво би могъл да си спомни писателят? За себе си, за това какъв човек е, когато не пише, когато живее своя ежедневен живот, когато е жив и истински, а не умиращ и неистинен. Но начинът, с който си служи, за да запази спомена за себе си, е, колкото и странно да е това, средството на забравата - писането. Но от това произтича, че истината в дневника не е изградена от интересните, литературни акценти, които той съдържа, а от незначителните подробности, свързани с ежедневието и действителността. Дневникът представлява серия от опорни точки, които писателят полага, за да разпознае самия себе си, когато предчувства дебнещата го опасна метаморфоза.
–
опитани в тоалетната испански бадемови бисквити
четене на спирката чакайки трамвая за кортовете
купуване на орхан памук и книга за майка ми
час чакане във фоайето на тиха мраморна мавзолейна болница
любовникът преполовен което е предвидимо
наслаждение от хапките страници
тя е бледа слаба белеща се кожа красива
задух в маршрутката
студена диня и тя отпусната неядяща
–
her eyes are a blue million miles

beefheart

имаме си нацисти в парламента

Posted by admin - 26/06/05 at 02:06:13 pm

гледах лолита в следобеда
не догледах city on fire

бях на промоция на пеникън уайаскър
и въпреки ъндърграунд характера на нещото
имаше коктейл като за тузарско парти
хапки със сирене и грозде
с пъпеш и сирене
със сьомга и маслина
докато
музиката на точно тези хора
е срещу тези черти на цивилизацията

след това пихме чай от лавандула
и ядохме салата с броколи сусам чушки домати

накрая като останах сам
ядох пържени картофи с кетчуп и майонеза

започнах да чета любовникът на дюрас
и ми харесва
също като филма

в 15,30 трябва да съм пред служебния вход за линейки

Search