дупки по пътя
Posted by admin - 26/04/05 at 08:04:43 amвчера към 4 следобед
гледах как един човек все едно плува по асфалта
плува но не мърда
отпуснал се е като шамандура в мъртво вълнение
якето на някой го е покрило
докато маршрутката му се чуди озадачена
компания й правят линейка и шашнати погледи
шофьорът гледа най-свински
все едно коледното прасе е избягало заедно със сланината си
но пък пак е мъртво
нещастник
важи и за плуващия
и за давещите се
макар проблемите им да са различни
няма те от цяла нежноствечност
Posted by admin - 25/04/05 at 10:04:28 pmмузиката на антони дончев
от майстора и маргирата на теди москов
която е и като шопен и като от саундтрак на ангелопулос
ще ме озвучи след малко
това беше днешният ми подарък
взех и билети за хъшове в събота
почти изгледах роджър доджър
и още една позитивна зненада точно след разговор за книги
/джиан бегбеде вион бодлер и други от безсмъртната пасмина/
и притеснения с един приятел
http://www.slovesa.net/index.php?id=551
звъня на поставената втора и ще пътуваме за димитровград
без теб => много хубав ден но не съвсем
Posted by admin - 24/04/05 at 11:04:40 pmгледам с майка ми супермен
след като взехме върбови клонки от семинарията
купувам си ибсен - старото събрано издание с твърдите корици
взимам си обратно хъксли
чета дбс пиер на пейка
докато съседните хлапета се карат че някой от тях пръднал
вечерям с две сестри
научавам чакайки трамвай за вкъщи как румен леонидов е говорил положителни неща за мен и книжката в “полет над нощта”
обадих се на водещия и беше забавно какъв разговор проведохме за 3:36
сега за да се уравновеси квантовата теглилка и кантарче
получих следния линк
http://d3l.com/blog/index.php?p=66
написах мейл и смс и си лягам
сънувай ме наум мое липсващо парче от пъзела
две сестри и снимки
Posted by admin - 23/04/05 at 04:04:08 pmгледах a tale of two sisters и ме беше страх
два пъти ми звъняха и все не можех да говоря както трябва
вторият път даже заеквах - почти никога не съм заеквал
един момент ме подсети за вчера -
с един приятел намерихме на улицата
до един стълб и до една дворна врата
купища семейни стари черно-бели снимки
някои надписани отзад цели и по-запазени
други скъсани по бърз и невротичен начин
стихийно и импулсивно
имаше снимка на кораб
събрахме двете половини но явно има и трета
защото не съвпадат парчетата
а изглеждаха толкова идеално подхождащи си
вчера си говорихме с моника вечерта как сме се вкопчили
като корабокрушенци и след края на стихията
се стискаме и се радваме че сме стигнали отново
до сърцевината на живота
тя ме попита дали тя е лодката
не е тя
тя не скърца
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.